id = "FBMainForm_1101652" action="/analysis.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Analysis New Entry  Search  

« Previous 1 of 2132 Next »
 
Добро утро, господа бивши!
by newswriter on 


Политиците в България имат един много странен навик: когато паднат от власт, те изведнъж стават много загрижени за правовия ред и свободата на словото - все ценности, които не им бяха толкова важни, докато бяха на власт. Коментар на Иван Бедров.

Дойче Веле

"Сега боли ли? Боли ли, като ви вадят зъбите? Така ще бъде", закани се бившият зам.-председател на парламента от ДПС Христо Бисеров на още по-бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов от ГЕРБ. Това стана преди почти година, ден преди парламентът да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Думите на Бисеров описват най-точно нагласата, с която властта посяга към инструментите на държавата - всичко е позволено, правилата са за другите. Само че по-късно, когато и следващите започнат да правят същото, може и да заболи.

Боли, нали?


Преди дни бившият президент Георги Първанов се оплака, че го боли. Медиите изнудвали преди изборите и показвали само този, който си плати, а в същото време не маркирали платеното съдържание и така лъжели публиката си. Добро утро, г-н Първанов! „Това е въпрос за ценностите в журналистиката и политиката", каза бишият любимец на всички в БСП, а сега лидер на конкурентното движение АБВ.

Докато беше президент обаче, Първанов не прояви подобна загриженост - критичните въпроси по негов адрес бяха тогава нещо опасно. „Ценностите в журналистиката“ още не бяха станали толкова важни, нали?

Редица бивши управляващи сега се надпреварват да констатират как Делян Пеевски бил станал по-силен от институциите. Той обаче не е на сцената от днес и същите тези бивши управляващи не изглеждаха загрижени, когато Пеевски превземаше нови и нови сфери.

„Като видите вестниците на Пеевски с каква помия ме заливат, ще ви стане ясно всичко. Пишат за Буда и Гоце - ужасни неща пишат“, възмути се бившият премиер Бойко Борисов.

Добро утро и на Вас, г-н Борисов! Когато същите тези медии мачкаха по списък всеки изпречил се на пътя на Борисов и Цветанов, тогава не виждахте помията, нали?

Бившият вътрешен министър много бързо попадна в сюжета на онзи филм, за който доскоро си мислеше, че му е режисьор - обвинения и присъди по медиите и от парламентарната трибуна. Цветан Цветанов обявяваше от телевизията кой какъв престъпник е и какво наказание заслужава, а сега същото се случва на него самия.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов вероятно не е забравил как една сутрин бе изведен с белезници от дома си във Варна - по подозрение, че е част от престъпна схема, наречена „Медузите“. После той осъди България в Страсбург, но днес не дава знак да открива прилики с това, което се случва на един столичен общински съветник от ГЕРБ.

Орлин Алексиев не е зрелищно арестуван, но офисите му бяха претърсени пред телевизионните камери, а висши полицаи и услужливи медии не пропускат да го споменат в едно изречение с операция „Кокаинови крале“. Тук не става дума за това дали Гуцанов и Алексиев са виновни или невинни, а за погазването на правилата с политическа цел.

Гуцанов днес мълчи, както Алексиев мълча вчера. Защото са наясно, че когато властта се смени, пак някой ще го заболи.

"Проглеждането" на бившите

Институциите работят под политически диктат, медиите не са медии, а „Плод и зеленчук”, и всичко това се използва срещу всеки неудобен - и то без никакви задръжки. За бившите силни на деня тези констатации звучат като някаква новина. Слезлите от власт чак сега проглеждат и стигат до нерадостните изводи. Поне на думи.

Когато изпуснат държавата от ръцете си, политиците имат навика да се превръщат в първи защитници на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, справедливостта на съдебната система. Но те имат и едно друго свойство: да не намират тези неща за чак толкова важни, докато все още са на власт.

По-добре късно, отколкото никога, казват хората. По-добре решения, отколкото лозунги, е по-подходящо в случая, защото докато това „проглеждане“ е само на равнище констатации, а не е съпроводено от решения, негласният консенсус за поддържането на олигархична фасадна демокрация си остава. Излишно е да се надяваме, че ако някой ден Борисов или Първанов се върнат на власт, те вече ще са нови и различни.

Сега прегръщат ценностите на правовата държава и свободното слово, но същото правеше и Сергей Станишев, докато беше в опозиция. Това не му пречи да управлява днес по начин, който отблъсква мнозинството хора. И не му пречи да забрави ценностите, които така му липсваха доскоро.

Нищо градивно няма в „проглеждането“ на бившите силни. Когато ти залипсват правовата държава и независимите медии, най-добре е да предложиш системно решение. Защото проблемът не е в личностите, а в слабите институции. Това обаче не го виждаме.

Загрижеността е ограничена до констатации и никой не смее да погледне отвъд и да предложи решение. Или не смее, или не иска. А обясненията за това са най-малко две - вероятно системните решения не впечатляват избирателите чак толкова, колкото ефектните думи. И второто - защо пък да подреждаме нещата, току-виж утре пак сме дошли на власт...

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Качването на кръста
by newswriter on 


Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български:
http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/


Днес е Велики петък от Страстната седмица – денят, в който Христос бе разпънат на кръста. С Пламен Асенов разговаряме за това кои са българските страсти и трудни ли са българските кръстове в момента.

- Пламен, в България е пролет, а седмицата на светите тайнства винаги е много красива. Усеща ли се великденската атмосфера в поведението на хората?

- Сещам се, Фили, че на подобен въпрос по Коледа ти отговорих – не. Може би за първи път от години насам ще кажа „не” и за великденската атмосфера. Просто я няма. Имаше един проблясък на Връбница или Цветница, както тук е по-известен празникът. Хората, които излизаха от църквите с върбови клонки, имаха омекнало, някак по-благо изражение и цял ден се чуваха поздравления – дори между непознати, по улиците, в магазините, навсякъде.

Давам си сметка, че това е сантиментален и леко несръчен опит за поетизирано описание на нещата, но това видях и се опитвам наистина с най-прости думи да предам атмосферата, която цареше. Дори с жена ми си говорехме за разликата между атмосферата на измисления национален празник 3 март и тази на спонтанния и естествен празник на надеждата, какъвто е Връбница, пък и изобщо времето около Страстната седмица. Само че това продължи един ден. На другия, в понеделник, хората пак бяха изопнали лицата и показваха зъбите си.

- Може би защото точно на Велики понеделник Христос гони търговците от храма, това все пак предполага малко повече суровост в поведението…

- Едва ли огромна част от хората, Фили, знаят какво точно се е случило в онзи понеделник. Пък и знаещите едва ли биха го изиграли с агресия срещу ближния. Най-малкото защото от евангелията става ясно, че в епизода с изгонването на търговците истинска агресия от страна на Христос няма. Да, има съзнателна провокация, но гневът и суровостта му са въпрос на драматургия. Защото нали си даваме сметка, че тогава Христос не за първи път влиза в Храма, та едва-що да е видял търговците вътре и да се е разпалил толкова много.

Не, той е знаел за тях, както и всички останали са знаели, това дори си е било съвсем в реда на нещата – търговците да бъдат там. И именно срещу този всеобщ порядък се изправя Христос, той казва – не, истинският смисъл на Храма е съвършено друг, истинският морал е съвършено друг, истинската любов е съвършено друга. И затова, естествено, още в петък го качват на кръста.

- Добре, Пламен, но какви са основните проблеми, които карат българите да са така мрачни, както описваш?

- Както навсякъде по света – всеки с личните си болки, Фили. Но тази година към тях се насложиха и няколко общи проблема, свързани най-вече с политика и те допълнително угнетяват всички. Като казвам всички, имам предвид наистина всички – дори в онези, които изобщо не се вълнуват от политика, този път политиката попива като в сюнгер. Едната причина за допълнителните страсти български е отровната атмосфера, която цари в целия регион на Източна Европа заради руската агресия в Украйна, ескалацията на напрежението там и неяснотите, свързани с близките развития.

Само изброявам главните основания за тази толкова силна връзка. България е страна от Европейския съюз и НАТО, организации, пряко замесени в конфликта. България е тяхна външна граница и се намира съвсем близо до основните точки, в които конфликтът може да се сгорещи. България смята, че има поне 250-хилядно малцинство в Украйна и не може да не се притеснява за него. България е в шизофренична ситуация с имиджа си на руски троянски кон в ЕС и НАТО, а в същото време – на неблагодарен предател в очите на Кремъл.

България се управлява от марионетно правителство и ляво мнозинство с проруска ориентация, то заплашва всеки момент да прояви отношението си към Москва по начин, че да навреди силно на националния интерес на страната. В България няма реална опозиция, която да се противопостави на това мнозинство по принцип, а още по-малко такава, която да е ефективна срещу проруските му нагласи. Медиите в България са в тежко положение от гледна точка на тяхната независимост и обективност,така че руската пропаганда масово и безкритично се тиражира тук, независимо дали поради обикновена продажност или поради обикновен непрофесионализъм. Сигурно така мога да изброявам оттук до Великден, Фили, но мисля, че идеята е ясна.

- Искаш да кажеш, че българинът, който обикновено гледа на международната политика леко отстрани, сякаш тя не го засяга пряко, този път е нащрек и се вълнува?

- Не съм сигурен, че е чак толкова масово явление, Фили, но чувствителността е засилена. Още нещо обаче. Нещата стават още по-интересни – или по-тревожни – от факта, че предстоят избори за европейски парламент и вълненията около тях пряко кореспондират с вълненията за Русия и Украйна. Например, когато лидерът на БСП Сергей Станишев се крие, мълчи и изобщо избягва да заеме ясна позиция за руската агресия, това се обсъжда като вид позиция, която внася допълнително объркване сред хората.

В същото време прекият му конкурент за левия електорат, бившият президент Георги Първанов, ясно казва, че България не трябва да подкрепя санкции или изобщо каквито и да било действия срещу Русия, че трябва да изгради и газопровода „Южен поток”, и АЕЦ „Белене”, нищо, че това е в нарушение на европейските правила и стремежа към обща европейска политика, настоява, че НАТО повече изобщо не е необходимо на страната.

Така Първанов и неговата нова формация АБВ, поне според социолозите, изведнъж се оказаха с цели 7-8 процента електорална подкрепа. Само че откъде идва тази подкрепа, след като пък БСП продължават да си стоят на онези около 20 процента, които имаха и преди година. Откъде идват тези проценти – това е въпрос, който мнозина в България не си задават пряко, но той е един от онези именно въпроси, които висят тревожно във въздуха. Как печално известният Делян Пеевски се оказа втори в листата на ДПС за предстоящите евроизбори, тоест, на практика сигурен член на Европейския парламент?

Наистина ли има сто фирми, които крадат и търгуват личните данни на българите и къде спят съответните, уж компетентни, органи? Ще падне ли правителството, ако левицата се провали на европейските избори и какво ще стане тогава с увеличената ми с два лева пенсия? Ето, Фили, по този начин въпросите се смесват и трупат, но отговори най-често няма, затова и самите въпроси постепенно сякаш минават на втори план и изчезват от общественото съзнание.

Само че те не изчезват, а се трупат под формата на обществено напрежение, което не е само по високите етажи на политиката, а всъщност буквално попива у хората и трие усмивките им – дори за тази неделя, Великден, денят, уж, на надеждата.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес
http://www.passenov.wordpress.com

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Предупреждението: Путин ще ви разкЪтае фамилиите!
by newswriter on 

Николай Слатински
Дневник

Коментарът е от страницата на Николай Слатински във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията.

Имам съсед (или съседка), дето периодично ми пуска в пощенската кутия принтирани с чисто нов тонер зверско-левичарски статии и надъхани проруски агитационно-пропагандни текстове от прогресивния червенеещ печат.

Тези дни намерих послание: Путин ще ви разкЪтае фамилиите! Победа будет за нами!

За мен и без това е очевидно, че абсолютно мощната даже не проруска, а руска пропаганда у нас през последните два месеца просто смазва другите източници на информация.

Тя се съюзява с откровено антиевропейски сили и с много от онези, които загубиха от прехода, но търсят причините за този провал на страната ни основно извън нея, а не вътре в нея, т.е. сред нас като общество, доколкото всички управлявали досега през последния четвърт век са били избрани доброволно от народа ни, а не са били инсталирали отвън с десант от спецчасти и спецсили...

Опасявам се, че противодемократичната превъзбуда след мощната виагрена глътка ентусиазъм, която сръбнаха някои левичарски сили в нашето общество с кремълската кримска експроприация, ще има трайни последици в политическия ни живот - на откат от ценности и принципи, на отказ от европейско и модерно бъдеще...

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Човекът на Путин в София
by newswriter on 


Москва поддържа топли отношения с много националистически партии в Европа. Тя си има приятели и в България. Един от тях е лидерът на партия "Атака", пише германската преса и нарича Сидеров "човекът на Путин в София".

Дойче Веле
 
Волен Сидеров не знае милост, когато реши да се гневи на Запада. Откакто в България има супермаркети от веригата "Лидл", бензиностанции на "Шел" и филиали на "Райфайзенбанк", да не говорим за Световната банка и МВФ, страната е "поробена", намира се в състояние на "колониална зависимост".

Така поне вижда нещата шефът на партия "Атака" Волен Сидеров: "След падането на Берлинската стена заживяхме с илюзията, че Западът ни желае само доброто. Това обаче се оказа заблуда - под прикрието на западната демокрация всички дойдоха при нас с една-единствена цел - да ни ограбват", цитира "Зюддойче Цайтунг" думите на Сидеров.

За хиените, лешоядите и лакеите

От статията, озаглавена "Десните приятели на Путин", научаваме още, че според Сидеров българските политици също носят вина за това положение. Неслучайно всички те редовно се отчитат пред американския посланик в София, твърди Сидеров: "Преди България беше под турско робство, а сега е поробена от олигархическата световна мафия" - разбирай: от САЩ и ЕС.

Лидерът на "Атака" е известен с острия си език, пише и друго германско издание - сайтът dtj-online.de. Публикацията припомня печално известните призиви, използвани от десните националисти в България: "циганите на сапун" по адрес на ромите, "фесове" по адрес на представителите на турското малцинство, "канибали" по адрес на сирийските бежанци. Веднъж Сидеров нарече една телевизионна водеща "проститутка", а своите колеги-журналисти определя като "хиени, лешояди и лакеи".

Рецептата на Сидеров гласи: повече полицаи, модерно въоръжение за армията, одържавяване на основните промишлени отрасли, часове по религия в училище и провеждане на референдум за излизането на България от НАТО и ЕС. За една страна обаче Сидеров винаги намира добри думи: "Ние, българите, се чувстваме традиционно свързани с Русия", казва лидерът на партия "Атака", без чиято благословия и подкрепа сегашното правителство едва ли щеше да управлява. А ако то се реши да подкрепи санкции срещу Русия, Сидеров обещава да направи всичко възможно, за да го свали от власт, посочва "Зюддойче Цайтунг".

Откъде са парите на "Атака"?

Удивителен е начинът, по който една тъй малка партия успява да мобилизира толкова много средства за тиражирането на своите послания, пише по-нататък изданието. Плакати с лика на Сидеров рекламират в цялата страна партийната телевизия "Алфа" - лукс, който никоя друга партия не може да си позволи. В тази връзка много наблюдатели допускат, че "Атака" е финансирана от Русия. Сидеров отрича това с думите: "Никога не сме получавали пари от Русия или от руски компании". Партията му се издържала от държавната субсидия в размер на 1,6 милиона лева годишно.

Дипломат в София, пожелал анонимност, заявява пред "Зюддойче Цайтунг", че не вярва на уверенията на Сидеров. Само рекламната кампания, проведена през последните няколко месеца, струва на партията няколкостотин хиляди евро, да не говорим за издръжката на телевизията, посочва чуждият представител.

Неоспорим факт е, че "Атака" подкрепя безусловно Москва, пише по-нататък "Зюддойче Цайтунг" и припомня, че Сидеров бе сред гостите на 60-ия рожден ден на Путин през октомври 2012 година. Тогава лидерът на "Атака" се срещна и с председателя на руския парламент Сергей Наришкин, който също като Путин е работил навремето за КГБ, отбелязва "Зюддойче Цайтунг".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Мълчанието е злото и се търгува добре на медийната борса
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Вестници за продан преди избори? И новите приключения на Блъсков…

18 Април 2014

e-vestnik  


Първо дойде новината, че Ирена Кръстева продава вестниците си. Семейната пресгрупа на Пеевски. Точно преди избори? И купувачът не е местен бизнесмен, ами ирландски предприемач.

После дойде по-забавната новина, че залезлият медиен император Блъсков купува в. „Труд” и „Жълт Труд”. И нетърпелив да го възприемат отново като вестникарски бос, веднага отишъл на планьорка и начертал светлото бъдеще пред колектива. Веднага обещал и купон, като в славните времена на пресгрупата през 90-те.

Какво е общото между тези сделки? И двете приличат на фиктивни, тоест с подставени лица за купувачи. Няма нормален европейски предприемач, който да си купи вестници днес, още повече в България – няколко малотиражни плюс най-тиражния всекидневник, който дължи първенството си на това, че се продава на половин цена.

Подобна сделка преди избори прилича само на прехвърляне на топката. Вестниците ще служат пак на когото трябва, а собственикът ще бъде чужденец и ще си взима парите за това. Но ще стихне напрежението около медийната група на Пеевски. По подобен начин вестник „Преса” го издава швейцарец.

А Блъсков купи омразния за него вестник „Труд”. Години наред водеше вестникарски войни срещу него и Тошо Тошев, с яд говореше за „трудоваците”. Сега изведнъж го купува.

Никой не вярва, че сам е извадил пари. По-скоро прилича на част от схема, при която някой иска да вземе сградата или да ликвидира постепенно губещи вестници (защото вестник има шанс да оцелее в медийна група, а не като отделно издание). Затова харизва на Блъсков „Труд”, да го управлява както е указано.

Дали зад това седи Пеевски, Максим Димов (по-раншен мераклия за „Труд” и „24 часа”) или Първа инвестиционна банка с прочутия Цеко, няма значение. Блъскови баща и син регистрирали фирма на 16-и (основен собственик е Блъсков-младши), а на другия ден Блъсков баща вече е на планьорка. Няма търпение.

„Жал ми е за „Труд” – това беше написала колежка във Фейсбук, като дойде новината. Никой не се съмнява какво ще стане с вестника. Блъсков опита таман 4 пъти да стане отново голям издател. Първо с вестник „Поглед”. Той почина скоропостижно, като остави и към 200 000 лв. дългове към държавата за осигуровки, съобщиха тогава от СБЖ, чиято е марката. След това вестник „Република”, после „България днес”, също покойници. Последно издаваше една малотиражка „Репортер”.

Обяснението за провала на Блъсков в опитите да повтори предишния си успех е просто – журналистите започнаха да бягат от него. Някои бяха излъгани със заплати и хонорари, на други им писна да работят в прекрасната атмосфера, която създава и да гонят светлите хоризонти, към които ги тика. Затова Блъсков се опитваше да прави вестници със сина си и с начинаещи репортери.

И при тази безизходица изведнъж се сдобива с готов вестник, направен, с по-голям тираж и авторитет. Дали? Вестник „Труд” е малко над 30 хил. тираж , както и „24 часа” (от които се продават по-малко от 70%), и само едно име им е останало, спомен за някогашно могъщество. Сега са с незначително влияние, губещи и на издръжка. Дори в интернет двата вестника са по-назад от нови по-скромни сайтове.

В колегията приемат със смесени чувства новите приключения на Блъсков. От една страна се забавляват да видят напъните му, от друга изпитват съчувствие към колегите си в “Труд”.

——————————————————————————————–

В България има и други стари вестникари, които могат да разкажат много за Блъсковщината, но малцина са готови да го направят като собственика на e-vestnik Иван Бакалов - някои го харесват, други не, но е откровен, а това е рядко качество в наши дни, когато българските журналисти се озъртат кой робовладелец, нов или до болка познат, ще ги зароби този път.

Изобщо сред най-пагубните характеристика на наложените в медиите нрави е неписаното правило да не се вадят кирливите ризи на „колегите”, защото такива си имаме всички. На този принцип вече цяла седмица българските медии отказват да се поинтересуват, да изискат дори, какво точно е казал (срещу българския президент Плевнелиев) руският посланик Юрий Исаков в интервюто си за Дарик радио на 11 април, че се е наложило по-късно да размисли и да поиска да се самоцензурира.

Дарик мълчи за изнесената в ivo.bg информация, знаейки много добре, че на базата на това разкритие на един блогър никоя медия няма да си „разваля отношенията” с най-голямата частна радиостанция, като задава неудобни въпроси с евентуален бумерангов ефект върху гузните им за подобни случки съвести.

Интересното е, че този път солидарно мълчат и интернет сайтовете, които обикновено парадират със своята разкрепостеност и свобода да задават всякакви въпроси. Явно руската мечка е взела страха и най-самохвалните имитатори на Боримечката!

Истината е, че безобразията на Пеевщината по-лесно могат да се изживеят заради тяхната забележима и относително кратко съществуваща бруталност, докато Блъсковщината е залегнала трайно в темелите на потъналото в световните класации българско свободно слово. Не случайно Блъсков така се гневи от телевизионния екран при поредното си телевизионно турне по въпроса за незавидното състояние на българската медийна среда.

Не било вярно, това били западни инсинуации, които ни приписвали своите западните проблеми. Приема го като лична обида и е прав защото има личен принос за мизерията на българските медийни гласове както малцина други робовладелци на прехода.

Само едната му заслуга за налагането на манталитета на всеоплюването под общия знаменател „всички са маскари” чрез успешните му в началото на 90-те години т.н. часови вестници е достатъчна „заслуга”, която му отрежда водещо място в опростачването на нацията, приписвано на демокрацията като такава. Но има и още…

Доколко Блъсковщината се е възпроизвела в умовете и сърцата на стотиците журналисти, преминали през робовладелските му редакции, е трудно да се каже, но че продължава да се бори всеотдайно да (б)лъсне престижа на българската журналистика до пълното й катастрофиране, в това няма съмнение. За целта ползва често предоставяните му телевизионни трибуни за любимата си проповед: журналистиката не е нищо друго, освен занаят.

Тази философия на медийния Бай Ганьо на нашето време се илюстрира от покупко-продажбите на вестникарските мускали, много от които той е създал лично с отрудените си занаятчийски ръце през последния близо четвърт век. Защото за Блъсков стока са не само вестниците, но и човечетата, работещи за тях, които винаги е готов да нарита, ако не му се подчиняват.

Дали и този път ще му се позволят?

В рамките на иронията ще завърша тази кратка бележка по-най-безсилния начин за край на един коментар, който доминира в днешната българска журналистика: „ а дали е така, бъдещето ще покаже”!

Че какво друго й остава на бедната българска журналистика, която се е предала пред робовладелците, освен да се уповава на бъдещето, след като миналото на Блъсковщината непрекъснато я връхлита отново и отново като повтарящ се кошмар от настоящето?

Най-тъжното е, че ситуацията напомня по своята безизходица на вица от времето на „соца” (както все по-често наричат почти умилително времето на узаконената несвобода): Лозунгът на въстаналите роби през робовладелския строй е „ да живее феодализмът, светлото бъдеще на човечеството”!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Голямата самота след ''Сто години самота''
by newswriter on 


Прочутият писател и Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес си отиде на 87-годишна възраст. Той ще бъде запомнен най-вече със "Сто години самота" - романа, донесъл му световна слава, но и много самота.

DW.de
 
“(...) Най-трудно е да напишеш първите редове. Преди да започнеш, трябва да познаваш историята така, сякаш вече си я чел. Няма нищо странно в това, че за първите страници ми трябваше цяла година, а за всички останали - три месеца. Защото началната експлозия задава тона докрай (...)“*

През един януарски ден на далечната 1965-та, докато кара Опела си по пътя от Мексико град към Акапулко, Габриел Гарсия Маркес изведнъж предусеща онова, за което копнее от 17-годишен. В този миг “Сто години самота“ му се явява в пълния си и завършен вид, както разказва по-късно малкият му брат Елихио. Още същия ден той оставя всичко в ръцете на съпругата си Мерседес и се затваря да пише книгата, която по-късно ще му донесе световна слава, но и много самота.

Писането, бесилката и София Лорен

“(...) “Сто години самота“ е първият ми роман. Започнах го още на 17 години, под заглавието “Къщата“, ала бързо зарязах писането, защото всичко ми се струваше твърде дълго. Оттогава не съм спрял да мисля за този роман, да търся по-ефикасна форма на разказа, да се опитвам да го видя в завършен вид. Сега, 20 години по-късно, мога да кажа, че първите редове не се различават по нищо от онези, които написах навремето. Това ме кара да мисля, че когато имаш някаква история, която те преследва непрестанно и назрява в главата ти дълго време, е най-добре още в деня, в който се задава експлозията, да седнеш пред пишещата машина и да започнеш да пишеш. Иначе съществува опасност да обесиш жена си (...).“*

Не е тайна, че именно съпругата му Мерседес е тази, която изпраща ръкописа на издателството - в два отделни пакета, защото така излизало по-евтино. В едно от редките си интервюта Мерседес разказва, че не искала да прочете нито ред от “Сто години самота“, преди книгата да е изцяло завършена. Когато романът излиза и първият екземпляр пристига в дома на Маркес, Мерседес се настанява удобно в леглото и започва да чете.

“Габито седна до мен, той искаше да види как ще реагирам. А аз направо изяждах страниците. Тази лакомия ме накара да препрочета книгата още два пъти - и да призная, че това е най-добрата творба на мъжа ми.“

“(...) Ако вярваш в това, което правиш, ако си убеден, че от него ще излезе една хубава история, просто трябва да седнеш да пишеш, ако ще и София Лорен да те чака някъде. Ако усетя, че ме мързи да пиша, по-добре въобще да не се захващам, а да изчакам, докато се появи някоя по-интересна история. Няколко мои неща са вече в кошчето, там попаднаха дори близо 300 страници от “Есента на патриарха“, която обаче сега подхващам наново. Сигурен съм, че този път ще се получи (...).“*

Онзи мъж в бара

“Сто години самота“ излиза на книжния пазар през 1967 година. Оттогава насам романът постоянно се преиздава - и постоянно чупи всички издателски рекорди. През 1971 година Маркес вече е световно известен, но това не го прави особено щастлив. Елихио Гарсия Маркес разказва в една своя статия за страданията, които славата причинила на брат му. “Бих искал да съм пианист в Цюрих“, споделил той веднъж.

“(...) Един ден в паузата между два влака се скрих от снежна буря в един пианобар в Цюрих. Там един мъж свиреше на пианото в полумрака, а малкото клиенти бяха предимно влюбени двойки. Тази нощ си казах, че ако не бях станал писател, би ми се искало да съм на мястото на онзи мъж в бара, който свиреше без никой да вижда лицето му, но успяваше да накара влюбените да се желаят още по-силно.“

"По-добре да бях умрял"

“Сто години самота“ има такъв невероятен успех, че от всички краища на света отрупват Маркес с награди. През 1971 година той споделя следното пред венецуелския журналист Армандо Дуран: “По-добре да бях умрял. Най-лошото, което може да се случи на човек, който не умее да се справя с литературния успех, и то на континент, който не е свикнал да има успешни автори, е да напише роман, който се продава като топъл хляб.“

"Сто години самота" се продава действително като топъл хляб - и то по целия свят. Но това отблъсква Маркес, плаши го и го кара да заживее в усамотение.

“(...) Отказах да се превърна в спектакъл, отвращавам се от телевизията, литературните конгреси, конференциите, интелектуалния живот. Направих опит да се затворя между четири стени, на километри от читателите (...).“

Маркес отказва да получи литературни награди, присъдени му в Италия и Франция. Аргументът му: "защото и това ми се струваше лъжа". "По това време исках да се посветя единствено на песните на Ролинг Стоунс, на кубинската революция и на четирима мои приятели", разказва Маркес в едно интервю.

"Нобелът ме състари"

През 1982 година Маркес получава Нобелова награда за литература. "Нобелът ме състари", споделя той, а в интервю за неговия британски биограф съпругата му Мерседес казва: "Нобелът беше кулминацията на цялата бъркотия".

В края на церемонията по връчването на Нобеловата награда, на която присъстват всичките му приятели, Маркес казва: “Ужас, това е все едно да присъстваш на собственото си погребение“.

* Фрагменти от писмо, писано на 22 юли 1967 година; Маркес изпраща това писмо на своя близък приятел Плинио Апулейо Мендоса, журналист и писател

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Как умира България
by newswriter on 
Веселин Желев
http://www.clubz.bg


Има ли нещо общо между убийството на детето в Поморие, изборния рейтинг на Николай Бареков и номинацията на Делян Пеевски за евродепутат?


Има. Всяко от тези събития илюстрира как умира България. Сигурно списъкът им може да е по-дълъг.


Ако прибегнем към услужливия шаблон – те са капки, в които се оглежда едно и също небе. Ние  броим капките. Една по една. И всяка сама за себе си.


Във всяка от тях обаче се оглежда една и съща липса – на здрава обществена тъкан.


Това, което прави индивидите годни да живеят заедно, да вървят в определена посока, да постигат цели – ценностите, нормите, институциите – не работи. То е празна черупка, в която животът е умрял.


Ако можеш предумишлено да убиеш дете, независимо по каква причина, значи си се разделил с изначалните заповеди, които правят от стадото или глутницата общество.


Да, детеубийци има не само в България. И не у нас са най-ужасяващите примери.  Да си спомним само за белгийския педофил Марк Дютру.


Но България е рядък пример на съчетание между личностна и социална деградация.


Да кандидатираш евроабсурди като Пеевски и Бареков за евродепутати е все едно да убиеш мечтата на един народ за по-добър и по-достоен живот в детската й възраст. Да обезсмисляш жертвите на целия преход.


Не е удивително, че има такива, които го правят. Удивителна е лекотата, с която то минава.


Ако има достатъчно българи, които биха гласували за споменатите лица, това значи, че големи части от населението на държавата ни членка живее в средновековна нищета, невежество и зависимост. И че тези части, или по-точно техните феодални господари, могат да решават кой да ни представлява и да ни управлява.


И Пеевски, и Бареков са подигравки с човешкото достойнство и интелигентност. За тях може да гласува само човек, който е доведен до състояние да се прости с тези качества.


Това имам предвид, когато говоря за мъртва обществена тъкан, за гангренясали части от обществото ни, за т.нар. „социална некроза“. Става дума за избиратели, които формално съществуват като хора, но живеят и реагират като животни. И са третирани като такива.


България не умира просто защото смъртността е по-висока от раждаемостта и защото емиграцията е по-голяма от имиграцията. Такива периоди са преживели ред европейски страни – виж само Ирландия, Гърция, Италия. И демографската ни криза не е причина, а следствие.


България умира от безсмислие. Каквото и да правиш в тази страна, то няма смисъл. Винаги печелят Бареков и Пеевски. Затова, що има жизнеспособно, то бяга. За местата, където също има детеубийци и други престъпници, но в които има и смисъл.


Вече над един милион са го направили за последните 25 години.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Платени медии
by newswriter on 


Смесването на поръчкови публикации с редакционно съдържание срива доверието в журналистиката

Весислава Антонова
Алексей Лазаров
Капитал

"Сергей Станишев засади топола в подножието на "Дунав мост 2" и пожела на Северозапада да се развива по-бързо от нея." Тази история трудно може да се класира в жанра "новина", но това не й попречи да попадне през седмицата в десетина от основните български медии.

Обяснението е просто - преди избори вестници, радиостанции, уебсайтове и телевизии се превръщат в рекламен носител на партийната пропаганда. Срещу заплащане все повече медии са готови не просто да публикуват карета или предизборни клипове, а да извършват услугата "отразяване на предизборната кампания". В смисъл да пишат материали за партията, която плати. Партиите, които нямат пари (или намират това за нередно), не получават шанс за отразяване.
 
"От началото на април забравете да ви споменаваме, ако не си платите", казал представител на верига радиостанции на PR екипа на една от сравнително големите партии. Сега там са изправени пред дилема – да плащат за журналистика (което е нечистоплътно, както и да го погледне човек) или да останат извън публичността.
 
През последните години практиката да се продават "редакционните пространства" стана толкова разпространена, че собственици на медии, журналисти, читатели и зрители загубиха усещането, че това е нередно. Масовото нарушаване на базови професионални принципи обаче не ги отменя.

От журналистиката се очаква да е на страната на читателите и да им дава такъв микс от обективна информация, анализи и коментари, че те да могат да си съставят мнение, без да бъдат подвеждани. В предстоящата предизборна кампания миксът ще се прави не от журналисти, а от политически PR-и. Това, че Сергей Станишев е посадил топола, ще се оказва по-важно от опасността за спиране на еврофондовете.
 
Симптомите на платената журналистика не се виждат само около избори. Тази болест хронифицира през последните години и има много проявления - като се започне от институционализирания слугинаж на медиите от групата около Пеевски/Цветан Василев и се стигне до публикуването на корпоративни псевдоновини, наричани в бранша пиари. В месеците преди избори обаче дефектите от това поведение са най-масови, най-видими, а и може би нанасят и най-големи поражения.
 
С наближаването на изборите партиите се превръщат в основния рекламодател на медиите. Примерно по данни на Института за развитие на публичната среда и по наши изчисления в предизборния месец миналата година те са били 30-40% от "рекламния пазар". За телевизиите това съотношение е по-незначително, но за много вестници и радиа партиите се оказват голям рекламодател. И са в състояние да определят съдържанието в критичните дни преди изборите.
 
Кривото медийно огледало
 
"Ако си плащам, мога да кажа каквато искам лъжа и тя ще излезе едно към едно", казва друг представител на PR бранша, работил за политически клиенти. (Цитираните без имената им в този текст предпочетоха да го направят анонимно, тъй като не желаят да си развалят отношенията с медиите, за които говорят.) Според него се е случвало, особено в регионалните медии, на една страница да излязат две напълно противоречащи си информации за едно и също събитие.
 
Същият специалист работи на този пазар от над 10 години и забелязва ясна тенденция - платеното съдържание в медиите преди избори става все повече. "Тази практика стана масова през 2009 г., когато спряха да се спазват много и основни правила", казва PR-ът.
 
На тези избори изглежда, че положението е дори още по-сериозно - има медии, които предлагат платено отразяване не само на партиите, но и на държавните институции. Такъв е случаят например с Централната избирателна комисия (ЦИК), която има предвиден от държавата бюджет 350 хил. лв. за медийна кампания.

В момента институцията разглежда офертите, предложени й от телевизии, вестници, сайтове и радиостанции. Не става въпрос просто за рекламни карета и разяснителни кампании като цифровизацията (макар че тя беше катастрофа), а и за журналистически неща.

От типа, че председателят на ЦИК може да даде интервюта за "Труд" и "24 часа" срещу 9418 лв (само част от офертата), а за отразяване на събития, свързани със списъците на гласоподавателите или отнасящи се до българските граждани в чужбина, или тези с увреждания също трябва да се плаща. Информационната агенция "Фокус" отдавна е известна с подобен тип отношения с държавни институции, същото важи за радиостанции и повечето от старите вестници.

"Това, което наричате продажба на вестникарско съдържание, вреди преди всичко на бизнеса на купувачите. Това е неразбираема за мен мода, според която нормалната реклама е неефективна, затова тя трябва да се маскира като текст или телевизионен репортаж", казва главният редактор на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Според него това дори има и обратен ефект. "Но това е актуалната мода сред рекламистите и трябва да проявим търпение, докато отмине. Политическата реклама е просто частен случай", казва Зюмбюлев.

Правила, но не над всичко
 
Добрата практика изисква при публикуване на платени съобщения медиите да ги обозначават като такива, за да не подвеждат читателите си. Това не се спазва, или поне не стриктно. Представители от щаба на БСП например неофициално признават, че когато може, предпочитат да имат публикации или отразяване, без да е отбелязано, че са платени, защото "са по-силни".
 
И ако преди медиите се възползваха от това, че в закона няма текст, който да ги задължава да отбелязват платените публикации, тази година ще го правят по-трудно. В опит да се прекратят негативните практики в Изборния кодекс са вписани няколко текста, които опитват да регулират въпроса.

От миналата година Съветът за електронни медии (СЕМ), ЦИК и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО) подписват споразумение помежду си, че търговските доставчици на медийни услуги се съгласяват ясно да информират зрителя и да обозначават, когато използват платена форма на предизборната кампания.
 
Тези условия са защитени и през Изборния кодекс, който изисква при излъчване, публикуване и разпространение на платени форми на отразяване на предизборната кампания от медиите да ги отделят чрез визуални, звукови или пространствени средства и да указват по подходящ начин, че материалът е платен.
 
Това обаче едва ли ще спре публикуването на платено съдържание, маскирано като редакционно. Желанието на партийните щабове за такъв тип присъствие ще доведе просто до по-високи цени. Те ще сключват договори за реклама, а устно ще се договарят за съответния брой "PR публикации". Всъщност това вече се случва - спомнете си историята с тополата на Станишев.
 
Дали надписи "Платена публикация" ще маркират различните медийни формати при евровота, предстои да видим. До момента платените публикации никъде не са отбелязани като такива. Според журналиста от "Клуб Z"  Иван Бедров каквото и да пише в Изборния кодекс, то няма никакво значение. "Практиката продължава и сега и това се вижда с невъоръжено око. Каквито и правила да напишем, проблемът е, че никой не ги спазва и че публиката има много висок праг на търпимост спрямо подобно насилие над нея", е мнението на Бедров.
 
В подкрепа на думите му е позицията и на анализатора от фондация "Медийна демокрация" Николета Даскалова, която е на мнение, че промените в Изборния кодекс са стъпка напред в това да се осигури повече прозрачност в договорките между медии и партии по време на избори. "Но на този етап трудно можем да очакваме, че платените материали рязко ще намалеят. Практиките на покупко-продажба са твърде добре развити и дори желани от немалка част от медиите, за да спрат изведнъж", категорична е Даскалова.
 
Журналист от водещо всекидневно издание разказва, че има всекидневен натиск от страна на политическите сили да се публикуват платени интервюта, дори преди да е започнала предизборната кампания, а също и желание от страна на издателя да му бъдат взети парите. Натиск, на който медиата изцяло поддава. "Това запушва пространството на медиите и ги лишава от възможността да са платформа за свободен, качествен дебат", разсъждава колегата.
 
"Въпросът какво е платено съобщение и какво не е е деликатен и е трудно да се даде еднозначен отговор", казва Владимир Йончев, главен редактор offnews.bg. На тези избори сайтът публикува информации от партиите, с които има сключени договори.

"Има платени материали, които са подписани като такива, но те са много малко. В останалата част отразяваш неща, които и в друг период би ги отразил, но в предизборен период те са по-наситени", казва той. Неговото обяснение за това, че се искат пари, е, че медиите имат ограничен ресурс и пренасочването му към това да се следи предизборната кампания носи загуби.

"Една дописка за интересно научно откритие, която ще се напише за също толкова време, ще донесе повече импресии, отколкото дописка за предизборно събитие в Каспичан", казва той. Границата на приемливата журналистика за него минава малко по-далече.

"Това, което някои медии правят - да се ангажират да изградят имидж на определена политическа партия, за мен е изключително порочно", казва той и допълни: "в offnews бих допуснал платени и обозначени като такива публикации в предизборен период, но не и редакционно ангажиране с която и да е партия".
 
Като мандатоносител БСП споделя следния проблем - според представители на ръководството й по време или дори малко преди предизборни кампании медиите "рязко спират да разграничават новините от предизборните материали", т.е. нещо, което така или иначе е новина и е щяло да бъде отразено в публичното пространство при нормални условия, в момент на наближаващи избори единственият вариант да бъде публикувано е за това да се плати. Тази особеност прави преговорите от страна на БСП и управлението като цяло сложни, споделят от партията. Подобни са примерите и от опонентите им.
 
Не са редки случаите, при които, освен че плащат, партиите сами трябва да си пишат текстовете и дори интервютата. Човек, участвал в последните парламентарни избори, разказва как дори в предизборния щаб се шегували, че ще е по-лесно, ако направо им дадат достъп до издателската система на една голяма информационна агенция сами да си публикуват новините, защото те така или иначе излизали без никакви промени - дори с неволно допуснатите правописни грешки.
 
От вестници и телевизии пък обясняват, че политическите централи сами искат в договора да бъде записано, че PR публикациите няма да се отбелязват. Последното е нарушение на изискване, изрично записано в Етичния кодекс на българските медии. Нарушение е и на Изборния кодекс.
 
Според човек от PR бизнеса преди избори медиите, които продават редакционното си съдържание, нямат твърди тарифи. За всяка партия се изготвят различни оферти. Сега например предложението към Реформаторския блок не може да се сравнява с това към "България без цензура". Презумпцията е, че към партията на Бареков вероятно се изсипва много по-сериозен финансов ресурс, а и той едва ли има задръжки да плаща за медийно отразяване.
 
Собственичката на PR агенция Intelday Solutions Деница Сачева коментира, че медиите са основни конкуренти на PR агенциите и при разпределяне на бюджетите по избори и при усвояване на парите по обществени поръчки и европрограми (виж текста "Още катран в меда"). "По време на избори се вижда съвсем ясно, че медиите не работят за хората с идеи, а за тези с много пари, има единични случаи, когато се дава думата на хора с идеи", споделя впечатленията си Сачева. По думите й нищо не демотивира хората така, както безсмислието и лъжата.

Причини и следствия
 
Едва ли можем да очакваме, че ако БСП или модният този политически сезон Николай Бареков са в сделка за прикрито отразяване с някой вестник, той ще си позволи сериозно разследване срещу техни практики. Още повече че не се знае кога ще са следващите избори. Малко по малко това е пътят, който води към страната на политиците, не на читателите.
 
Различните медии са засегнати в различна степен. Може би най-сериозен е проблемът с вестниците. През последните години в този сегмент продажбата на редакционно съдържание беше институционализирана от групата, свързана с Делян Пеевски. Самият той призна неотдавна, че предлага услугата "осъществяване на чадър" в своите медии. Той обясни как бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е поискал от него това за определени лица. И го е получил.

В сивата зона между тази група и малкото вестници, които консистентно спазват журналистическите стандарти, се нареждат и други известни печатни издания и техните интернет платформи. Те се борят за оцеляване на все по-свиващ се пазар и продажбата на редакционно съдържание постепенно също се превръща в техен основен източник на приходи. "Капитал" и "Сега" са може би единствените вестници, от които не сме получили оферта за платено отразяване", казва човек от щаба на една от партиите, които ще участват в евроизборите.
 
По-различно е в телевизиите, защото те са икономически по-силни. В най-трудна ситуация може би е БНТ. Допреди няколко месеца телевизията успяваше да се държи като истинска обществена медиа - независима от управляващите, със силна и достойна журналистика. След това обаче управляващите използваха най-сериозния си инструмент за натиск - бюджета, и БНТ беше пречупена. В момента там може да се види безкритично отразяване на политически хомункулуси като Бареков или просто даване на думата на представители на "Атака", които бълват глупости.
 
От натиск върху съдържанието не са защитени и частните телевизии. Това се видя добре в случая с bTV, като там посоката беше обратната на случилото се в БНТ. След смяната на ръководството на най-голямата частна телевизия и съответно шефовете на новините стана ясно, че върху журналистите е бил оказван натиск да не са толкова критични към управляващите.

Сега новините и коментарните предавания на bTV дишат по-спокойно, но случилото се показа, че журналистическата независимост не е гарантирана дори и за изключително стабилна от бизнес гледна точка медиа.
 
Най-драстичен, разбира се, е проблемът с TV7. Смятаната за част от групата медии около Пеевски и Цветан Василев не само текущо обслужва техните интереси, но и изигра ключова роля на парламентарните избори през 2013 г., като раздуха т.нар костинбродска афера и практически повлия на резултата в полза на БСП и ДПС.
 
В тази ситуация е съвсем разбираемо защо доверието в медиите се срива. В края на миналата година германската фондация "Конрад Аденауер" публикува изследване, според което 60.1% от хората не вярват на нищо във вестниците и телевизиите. Парадоксът в тази ситуация е, че колкото повече намалява доверието, толкова повече се увеличава сивата зона на платеното съдържание.

От чисто пазарна гледна точка използването на този инструмент става все по-безсмислено, но въпреки това все повече медии пропадат до това да се продават. Идващите избори само ще задълбочат този тренд и ще направят и без това нестабилния клон на журналистиката да бъде още по-изгнил.

Това е провал, от който в дългосрочен план губят абсолютно всички - обезсмисля се трудът на журналистите, партиите живеят в нереалния свят на своите собствени фантазии, а хората не знаят какво се случва около тях и с държавата.

По темата работиха още Елена Старидолска и Велина Господинова

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ДПС изпраща Пеевски евродепутат, за да види Европа разликата между реалността и мита
by newswriter on 

Биляна Рилска
Дневник

"Ние смятаме, че е полезно вътрешната политика леко да си отдъхне, да се поуспокои, защото, заслужено или не, той (Делян Пеевски - бел. ред.) наистина синтезира върху себе си огромна негативна енергия. Ние бихме искали Европа да види разликата между мита и реалността и тогава да произнесе окончателната си присъда".

Така лидерът на ДПС Лютви Местан защити решението на партията да постави на второ място в евролистата си депутатът и неуспял председател на ДАНС Делян Пеевски.

След театралното "открито" заседание в сряда вечерта, на което предизборният щаб изслуша настояванията на областните лидери на движението Пеевски да бъде водач в присъствието на избрани десетина медии, днес Местан даде пресконференция, на която обяви всички 17 кандидати и мотивира второто място на Пеевски.

Искаме да поставим въпроса за това къде свърша реалността и къде започва митът, посочи той. По думите му има силно притеснение от определени среди в България, дори шок, от възможността Европа да се срещне с мита, със Сатаната, със злодея Пеевски.

ДПС стои твърдо зад кабинета "Орешарски"

ДПС стои твърдо зад кабинета "Орешарски", можем да носим товара, когато едно управление върви добре, и когато върви трудно, заяви Лютви Местан. Отбеляза, че почти четири седмици след кафето в Кърджали с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов не е коментирал "позитивното събитие", за да не го профанизира с излишно говорене. Реакцията срещу кратката среща обаче показва колко дефектирал е политическият диалог, каза той.

Местан използва едночасовата среща с медиите, за да обясни как нито той, нито семейството му са медиен монополист, защото държат едва 0.5%, че и по-долу, от медийния пазар.

"Анормално е един политик, ако е решил да се занимава с политика да има и медии", сподели мнението си Местан и добави, че това е укоримо и в Европа не се гледа с добро око. Отправих силна препоръка - да се раздели с медиите си, ако иска да продължи политическата си кариера в ДПС, и тя беше чута, заяви още Местан.

Дали цялата тази стратегия за сатанизирането на едно лице, персонализирането на всички недъзи на българската политическа действителност и свеждането им до една персона не е един добре премислен сценарий, удобен, защото когато представят един мощен човек, в това число и физически, като единствено зло? Не ви ли се струва, че широкият му гръб е доста удобен, зад него да се скрият десетина, а може би и повече истински олигарси в България, попита Местан.

Толкова ли сме наивни всички и може ли така да бъде подценено българското общество, че проблемите в България имат персонален характер и се свеждат до Делян Пеевски, продължи той.

И добави: "Представете си, че го няма от утре. Взима си багажа, отива да живее в Европа, в България вече няма олигархия, няма задкулисие, България е решила всичките си проблеми с корупцията, всички посланици трескаво пишат писма до своите правителства незабавно да се снеме механизмът за наблюдение и контрол. Има ли наивник, който да вярва в това".

Местан акцентира и върху това в какво се корени оригархията. Отбеляза, че Пеевски не е участвал в процеса на мащабната приватизация в периода 1997-2001 г., попита бил ли е в силова групировка, чисто ли е съдебното му минало, има ли един факт за корупция или нечиста сделка.

В отговор на въпрос той уточни, че днес се е срещнал с Пеевски в централата на ДПС, където депутатът е бил поканен, за да попълни документите си за регистрация като кандидат за евродепутат.

Лидерът на ДПС коментира, че в номинацията на Пеевски не трябва да се чете знак нито към БСП, нито към останалите партии, а тя е плод на 26 областни структури. Областните председатели казаха, че са номинирали реалния политик Пеевски, а не този, когото виждат като сатанизиран образ от телевизионния екран, каза Местан.

Той се позова на лидера на ДПС в Пазарджик, откъдето Пеевски е два мандата депутат, че кандидат-евродепутатът участвал активно в партийния живот на организацията, не е отсъствал от нито едно заседание на областния съвет, няма нито един неизпълнен ангажимент. "Аз го гледам на заседанията и после пускам телевизионния екран и виждам друго лице като оценка и внушение", споделил лидерът на ДПС в Пазарджик Юмер Хамза.

Местан коментира и какъв знак би дала ДПС, ако откаже номинацията на Пеевски. "На 14 юни той отказа да встъпи в длъжност. Чухме много сериозни критики за това. Мотивацията зад тезите на колегите ми е, че основната причина за реакцията срещу него е фактът, че е народен представител от ДПС", разказа лидерът на ДПС настроенията сред актива.

Когато става въпрос за изпълнение на важни държавни функции, не можем да не държим сметка освен за реалния човек и политически образ на един политик, и за публичния образ на този политик. Когато става въпрос за вътрешна убеденост в оценката за Делян Пеевски от страна на структурите, те поставиха въпроса – можем ли да принесем в жертва човешкото право да бъдеш номиниран? Ако ли да, то ние бихме нарушили не само ценност на либерализма, но и базисен принцип на демокрацията въобще, посочи той.

И обобщи, че ДПС е взела по-трудното решение с второто място на Пеевски в листата.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Конституционен кич
by newswriter on 


Честванията на 135 години Търновска конституция отключиха порой от напудрени клишета за държавността

Добри Чинтулов
Капитал


Малки книжки с Конституцията на България изпадаха от хартиените броеве на "Труд", "24 часа" и "Стандарт" тази седмица, вероятно платени от Народното събрание. Поводът - 135 години от приемането на Търновската конституция.

Чествания от този ранг винаги са повод вестниците да упражнят патриотичния си патос (не че не го упражняват всеки ден). И, разбира се, да пробват да уловят читатели с обещанието - днес получавате конституцията, утре - талони за отстъпка за Великден и безплатен албум със стикери FIFA World Cup Brazil. Не, въобще не е кич.

Затова пък речите, о, речите. Независимо дали се празнува Съединението, Трети март или Търновската конституция, политици и професори се състезават да нареждат напудрени и безсмислени фрази.

"Българските държавни институции - идейните носители и функционални ретранслатори на европейската държавност у нас, бяха така замислени и създадени, че останаха непроменени." Това е из речта на председателя на Народното събрание Михаил Миков (цитирано от вестник "24 часа") по време на конференцията "135 години български парламентаризъм".

Миков има и други добри попадения по повод празника. Едното е в интервю за вестник "Стандарт", където заявява, че е крайно време да наречем булевард на Конституцията. А другото е в негов текст в "Преса", в който той прави елегантна препратка между депутатите, създали Търновската конституция и сегашната политическа ситуация.

Отбелязва, че преди 135 години "във време тревожно и противоречиво заради разпокъсаната снага на България, участниците в Учредителното събраниие имат куража да надмогнат и липсата на опит и собствените си пристрастия и външните влияния, за да решат своята върховна задача". И завършва с фундаменталния извод, че "нашето европейско бъдеще е в родното образование".

Не му отстъпва и професор Васил Мръчков в "Труд", който, разбира се, подчертава, че 135 години по-късно Търновската конституция звучи по-актуално от всякога. Че е "символ на борбата за демокрация", "преодолява различията" , "духовно витална" е и "отразява народния дух".

"24 часа" решават да облекат историята с малко приказен елемент в стил "Хиляда и една нощ" и разказват за оригиналния звънец, с който било открито Учредителното събрание.

Той бил произведен през XV век в Персия от изкусен майстор, който го излял от месинг и покрил със скъпоценни камъни. Ехото му звучало 30 секунди. А на него имало надпис, който гласял: "Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете моите редове и се моли за мене."

Коронката на тия всенародни вестникарски тържества е рекламата на Висшия адвокатски съвет, също в няколко всекидневника, която освен, че поздравява всички колеги юристи с празника, им пожелава да помнят завета на предците, създатели на Търновската конституция.

И изобщо манията да се отбелязва с всенародни тържества всеки исторически акт на 5 години е малко прекалено, само харчене на държавни пари, без никакъв ефект.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 2132 Next »
 
RSS Feed