id = "FBMainForm_1101652" action="/analysis.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Analysis New Entry  Search  

« Previous 1 of 2198 Next »
 
Токът: трите най-често задавани въпроса
by newswriter on 


Политиците трябва да кажат истината за цената на тока, а избирателите им трябва да я приемат. Иначе катастрофата е неизбежна, твърди Ясен Бояджиев и дава отговор на трите най-често задавани въпроса около цената на тока.

DW.de
 
„И пак го питат и го разпитват”... Ще има ли шоково поскъпване на тока? Кой ще плаща натрупаните дългове в енергетиката? И щом ще вдигат цената на тока, защо не ни вдигнат и заплатите?

Напоследък не можеш да си пуснеш телевизора, без да чуеш как загрижени водещи задават тези три въпроса. А политиците насреща им (все едно дали от управляващите или от опозицията) се чудят как да излъжат, за да се харесат на хората.

Крайно време е едните да кажат, а другите да приемат истината. А тя е, че години наред, възползвайки се от ширещата се заблуда, че цените (както на стоките и услугите, така и на труда) зависят от тяхната добра воля, българските политици се опитват да си купуват „харесване”, а оттам и власт, чрез т.нар. „социално поносима” цена на тока. Така те постепенно докараха енергетиката до днешното непоносимо положение - победа на политиката над здравия разум. Или според определенията на специалистите: „катастрофа”, „тиктакаща енергийна бомба”, "избутване на енергийния сектор от ръба на скала, на която той се крепи с последни сили".

Ямата

За да потиска крайната цена на електроенергията, в продължение на години държавата съвсем съзнателно изключваше от нея реални, икономически обосновани и неизбежни разходи. Така тя не само нарушаваше собствените си наредби и закони, но и „изкопа” огромна финансова дупка - задължения за енергия, произведена и доставена от енергийните предприятия, но неплатена от потребителите.

За да поуспокои политическите турбуленции, само през миналата година държавата на три пъти понижи цената на тока, вследствие на което до края на юни тази година „дупката” стана около 1,5 милиарда лева. Въпреки съвсем минималната промяна в обратната посока, с приетия от 1 юли ценови модел за следващата година се залага горе-долу още толкова нов дефицит - тоест, удвояване на „дупката”. За да си представите мащабите на бедствието, трябва да знаете, че годишните разходи за закупуване на цялата електроенергия, потребявана в бита, възлизат на около 1.8 милиарда лева.

Електроенергетиката, разбира се, е технологически сложна система, а електрическият ток е специфична стока - най-малкото защото няма как да се складира, за разлика от други стоки. Но понеже и за него са в сила основните пазарни закони, за още по-голяма яснота можете да си онагледите ситуацията с всяка друга производствена верига, която познавате. Представете си, например, че за да се покрият горе-долу всички разходи за производство и доставка на един хляб, цената му трябва да е 1 лев. Но какво ще стане, ако някой „отгоре” реши да нареди хлябът да не се продава по-скъпо от 90 стотинки, а после това му се стори недостатъчно и спусне цена, която е с още 20-30 стотинки по-ниска?

Последиците

Ако това се случи, по цялата верига на производството и търговията с хляб ще започнат да се трупат задължения, които ще нарастват дотогава, докато заетите в тази верига не се откажат от бизнеса си. През това време зърнопроизводителите, мелничарите, хлебарите и търговците ще остават с все по-малко пари за семена, горива, техника, заплати и връщане на кредитите си. Ще последват фалити, уволнения и все по-голям недостиг на зърно, брашно и хляб.

Но да се върнем към тока. Политическите игри с цената му вече са докарали или изправили пред фалит голяма част от енергийните предприятия - от най-затънтената въглищна мина до Националната електрическа компания. Заради спестените разходи за поддържане и развитие на мрежата авариите стават все по-чести. Няма да е чудно, ако скоро се наложи да си спомним какво означава режим на тока.

Понеже обаче енергетиката е особено ключов отрасъл, сривът в нея ще има мултиплициращ ефект върху цялата икономика, върху инвестиционния климат и финансовата система (зад инвестициите в отрасъла стоят многомилиардни кредити). И накрая - „социалната” цена на тока ще има и съответните катастрофални социални последици.

Отговорите

Така стигаме до отговорите на трите най-често задавани въпроса. Да, ако не искаме всичко това да се случи, цената на тока трябва да се повиши. Дали ще е „шоково” или не, зависи от гледната точка. Но е факт, че колкото по-бързо цената достигне ниво, което покрива себестойността и дава възможност за развитие на отрасъла, толкова по-добре. За размера на това повишение има различни оценки.

Най-песимистичната гласи, че за да се покрие текущият недостиг на годишна база (тоест, за да не се удвои „дупката”), цената трябва да е с 35-40% по-висока от действащата в момента. Ако обаче трябва да се покриват и вече натрупаните задължения, повишението трябва да е с общо 80 до 100%.

Кой ще плаща? Естествено, всички ние. При това не само през цената на тока, а и през данъците. Понеже има и още една „дупка”, за която дотук не беше ставало дума - милиард и половина дългове за построения хидровъзел „Цанков камък” и непостроената АЕЦ „Белене”.
 
Колкото до въпроса защо след като ще вдигат цената на тока (най-ниската в ЕС), не ни вдигнат и заплатите (още по-ниски), трябва ясно да се каже, че той е напълно безсмислен. Може и да изглежда дълбоко несправедливо, но от гледна точка на безмилостната икономическа логика между цената и заплатите няма никаква връзка. Не политиците вдигат заплатите, а работещата икономика. А и хората са най-различни, с различно потребление и различни финансови възможности - за немалко от тях цената на тока не е никакъв проблем.

Крайно време е държавата да спре да субсидира всички поравно чрез „социално поносимата” цена (което също е дълбоко несправедливо). Тя трябва да насочи социалната си политика само към онези, които наистина имат нужда. И трябва да освободи пазара и конкуренцията. Само така може да се гарантира ефективна, печелеща и развиваща се енергетика при възможно най-ниски и справедливи цени.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Затегнете коланите
by newswriter on 

Евгений Дайнов
Дневник


"Следват нови трусове - затегнете коланите. Срива се системата на Прехода." Така заключава скорошен анализ на Илиян Василев, фокусиран върху икономиката и институциите на страната. Изводът е същият и от гледна точка на политиката.

Докато ни прожектират филма "Лошият мустакат банкер", отзад вече са се подредили мераклиите да поемат цялата власт през есента. Проблемът не е, че отсега потъркват ръце. Проблемът е, че за всички замесени властта това не е възможност да приложиш идеите си за общо добруване. За тях властта е плячка и няма нищо общо с нашите, на гражданите, интереси.

Но дори и това не е проблемът. Истинският проблем е, че така събралите се в една коалиция бъдещи властимащи се опитват да направят онова, което се опита Путин в Украйна – със сила да спрат постепенното европеизиране, за да бетонират властово-паричните отношения, създадени в края на прехода.

Гражданите искат справедливост, прозрачност, подотчетност, почтеност и добро управление. Сговорилите се наши бъдещи управници искат да продължават да управляват като олигархия, пуснала пипала из банките, икономиката, политиката, медиите, гражданското общество и европейските фондове.

Задава се сублимният сблъсък – Сталинградската битка – между онези, които вярват в ценностите на Протеста, и онези, които искат да продължат безвремието на онова, което Илиян Василев нарича "Прехода". Олигархичният сговор е убеден, че ни е хванал цаката с прожекцията на филма "Лошият мустакат банкер".

Както Путин беше убеден, че е хванал цаката на малоумните според него малоруси (украинци). Украинците показаха, че не са нито малоруси, нито малоумни. Въпросът е дали българите ще покажат, че не са онези будали, за които ги мислят олигархичните коалиционери.

Преди да стигнем до този въпрос обаче, трябва да видим друг. Както скоро писа Евгени Петров: "Чорапът започна да се разплита, въпросът е кой навива кълбото."

За наш късмет публичните разправии из върховете на олигархията ни дадоха достатъчно досега скривана информация, за да можем да разберем кой каква игра играе в олигархичния сговор, готвещ се да плячкоса властта наесен.

Сближаването на ГЕРБ, ДПС и Пеевски
е придобило такава интензивност

че видни гербаджии се гънат по медиите като червеи на рибарска кукичка само и само да не кажат нещо лошо за движението или за неговия олигарх. Но вече ръсят намеци за коалиционно управление с тези именно субекти. Същевременно Николай Бареков, макар да продължава с половин уста да напада Бойко Борисов, е оттеглил своята оферта да управлява със социалистите.

Тя, разбира се, беше валидна в съвършено различна ситуация – тогава, когато Цветан Василев изглеждаше силният и кроеше планове да управлява чрез коалиция БСП - ББЦ, при условие че лидерът на БСП не се казва Сергей Станишев.

С изритването на Василев от голямата игра траекторията на Бареков е очевидна: рязко сближаване с коалицията Пеевски - ДПС - ГЕРБ с оглед поемането на властта наесен. Тази перспектива решава едновременно няколко проблема. Първо – вкарва "нови лица" в управлението и така му осигурява по-голяма степен на стартова подкрепа (или поне коалиралите се така си мислят).

Второ – дава на ДПС шанса да управлява на една ръка разстояние чрез ББЦ като подпорка на ГЕРБ. И трето – захлопва вратата пред Реформаторския блок, който е схващан като заплаха поради факта, че не участва в протичащите договорки, а се позиционира на принципа "сам срещу всички".

Ама, ще кажете, как така Бареков внезапно ще се сближи с ГЕРБ например, след като тръбеше, че именно той е свалил Борисов от власт? Как така той ще отиде при тях и как така те (а и ДПС) ще разговарят с него?

Тук много важно да се знае психологията на участниците.

Всички те се договарят помежду си
като сицилиански донове

Няма абсолютно никакво значение кой кого как е наричал в миналото. Няма обида, защото няма нито личен интегритет, нито лично достойнство. Всичко е въпрос на полза. Вчера Бареков те е наричал дебела мутра, днес иска да управлява с теб. Е, да заповяда... Всичко – наистина всичко, включително животът и смъртта – е въпрос на договорки.

Клатенето на държавата в момента е част от подготовката за поемането на властта наесен с максимална електорална подкрепа. Очевиден е напънът на стратезите на коалицията Пеевски - ДПС (+ББЦ) - ГЕРБ (която Иван Бакалов за по-кратко нарича коалицията "Пеевски") да повторят ситуацията от 1997 г.: държавата да бъде вкарана в такъв хаос, че омерзеният народ да се хвърли да гласува за всички, които не са "комунистите". Или, както пише вече цитираният Иван Бакалов: "И цялата тази операция, която провежда коалицията "Пеевски" чрез държавата, ще изкара бюджета на червено. И за това ще са виновни комунистите."

Поради тази стратегическа насоченост на играта засега от АБВ предимно си траят. Но отдавна е ясно, че бившият президент Първанов без проблеми ще се включи в управление, оглавявано от ГЕРБ.

Доказателството за сговора за фалиране на държавата е очевидно: опитът на ДПС, ГЕРБ, правителството и БНБ да наложат "банкова ваканция", натъкнал се на успешен отпор от страна на банкери и на БСП. Ако коалиционерите бяха успели, такова затваряне на банките с един замах щеше да вкара страната в ситуация, наистина много наподобяваща катастрофата от 1997 г. Само че тогава тя беше неизбежна; сега наблюдавахме опит катастрофата да бъде изкуствено създадена, за да гарантира повече гласове за коалицията "Пеевски".

Доказателство е и разделението на ролите между ДПС и ГЕРБ по повод актуализирането на държавния бюджет. От една страна, ГЕРБ иска актуализация не само на здравната каса, но и на целия държавен бюджет, защото, разбира се, комунистите били фалирали държавата. От друга страна, правителството (което изживява себе си като придатък на ДПС) крайно неочаквано, в последния момент, излиза с отказ за актуализация на бюджета на здравната каса.

Разчетът, разбира се, е ситуацията да се изостри до крайност и да налее подкрепа към ГЕРБ на изборите. В играта се включва и лекарският съюз, който през 2010-2011 г. позволи на ГЕРБ да изземе към 2 милиарда (!) лева от здравната каса за други цели. Днес лекарският съюз натиска за актуализация и се опитва максимално да паникьоса населението, та да осигури пациентски гласове за коалицията "Пеевски".

В играта, разбира се, са и прокуратурата (обслужваща Пеевски във войната му срещу Цветан Василев), БНБ (правеща същото, като прокуратурата), ДАНС и МВР. Очевидно е, че тези държавни институции също играят роли, написани им от коалицията "Пеевски".

Ще има, разбира се, още жертвани хора, за да бъде задоволен гневът на населението. Очевидно се клати столът на шефа на БНБ Искров, както и на шефа на финансовия надзор Мавродиев. И двамата години наред приемаха абсурдните отчети на КТБ и на други "проблемни" (да се изразим витиевато, за да не ни обвинят във всяване на паника сред вложителите) банки.

Правиха го в угода на своите сенчести босове. Утре обаче именно те най-вероятно ще го отнесат. Защото обратната страна на принципа на босовете – че могат да се договорят с всеки – е това, че могат във всеки момент да хвърлят на вълците всеки "свой", който вече не им трябва. Това е цената, която се плаща за участие в тази игра. Вежди Рашидов, ако не спре да проклина ДПС и да сравнява Пеевски с въшка, наедряла до размерите на динозавър, също ще го отнесе.

Докато ни прожектират филми за лошите банкери, група политици и ръководители на държавни институции си

сглобяват олигархия,
която да ни подлъже да я поставим на власт


Убедени са, че само като натиснат копчето "лошите комунисти", населението ще се втурне да им дава властта. Готвят, както вече имах възможността да пиша, преврат. В смисъл: с помощта на гласоподавателите да вземат многократно повече власт, отколкото им се полага в една демократична среда.

Може и да не вземат конституционно мнозинство (което заявиха чрез прясно активирания Яне Янев); но при всички положения са убедени, че ще вземат онази власт, която реално им трябва - парламент, правителство, прокуратура, МВР, ДАНС и БНБ.

Какво повече му трябва на един човек за пълно политическо щастие?

В тази схема изпъква едно много важно нещо. Тези хора ни презират. Имат ни за олигофрени. Смятат, че могат да ни накарат да гласуваме като кучетата на Павлов: светва червена лампичка – ние задраскваме съответното квадратче в интегралната бюлетина. Гледат на нас, както Путин гледаше на украинците допреди месец-два. Като на недорасли малоумници.

Само че в България все пак има демокрация и подобна схема не може да всмуче всички. Коалицията "Пеевски" вече се натъкна на неочакван отпор, даден им от безпрецедентен съюз между всички работодателски организации и всички профсъюзи. От тези среди засега видимо само лекарският съюз е в комплота с Пеевски, ГЕРБ, ДПС и ББЦ. Но не професионални общности управляват една държава. Това правят, поне докато има демокрация, политическите партии.

Две от наличните партии очевидно не са в коалицията "Пеевски" –
БСП и Реформаторският блок


Дали от тях може да дойде спасението?

От няколко години насам "традиционните" леви и десни периодично дават сигнали, че може би ще рестартират класическата двуполюсна политика и така ще могат да спрат или поне да ограничат формирането на съдружия от типа коалицията "Пеевски". През 2011-2012 г. Станишев успя да неутрализира кремълското крило на партията си и наложи победата на "проевропейското" крило. И даде заявка за превръщането на БСП в нормална европейска партия. По същото време, отдясно, Меглена Кунева и нейната партия даваха сигнали, че се заемат да рестартират нормална десница, която да противостои на имитацията ГЕРБ.

Тогава нито вдясно, нито вляво се получи рестарт. Нов опит за рестарт на цялата политика, т.е. за заместването на договорките между босове с нормални партийни политики, беше заявката при раждането на Реформаторския блок: всички срещу мафията. Напомням: причината блокът да не се казва "десен" е очакването нормалните леви също да се включат, като така създадат

изцяло ново политическо пространство
от ляво до дясно


Влизането в блока на Зелените носеше същото послание. И този опит обаче не успя. "Левите" (с достойното изключение на професор Близнашки) дезертираха за дни. С което оставиха десните в РБ да потънат в обичайната си семейна свада "кой е по-най-десен" и така да доведат и до отпадането на Зелените.

Днес и БСП, и РБ получават нов шанс. В коалицията "Пеевски" за тях място няма. Всички нейни участници презрително подритват БСП и няма как да не се опитат да ликвидират РБ, който е принципно против политиката на договорките.

И БСП, и РБ имат, разбира се, опцията да тръгнат да се договарят с коалиционерите. Както видяхме, коалиционерите нямат нищо против да се договарят с когото и да е. Това обаче би бил краят и на БСП, и на РБ. Ще бъдат приватизирани и разпарчетосани за седмици.

Шансът и на левите, и на десните е да използват всеобщото договаряне, за да се позиционират като антидоговарящи се, автентични партии с принципи и програми. За целта РБ трябва да изолира онези свои членове, които непрекъснато притичват при Бойко Борисов да "си приказват", както и онези, които напоследък ходят из улиците с големи неонови надписи на челата: "Ще бъда министър при Бойко!" Да изолират своето гербистко крило така, както Станишев направи с кремълското си крило преди три години. За да стъпят на здраво и да използват идващите години управление на коалицията "Пеевски", за да възстановят лека-полека нормите на класическата политика.

БСП също има изненадващ шанс да свърши работа за общото благо. Социалистите са в процедура на избор на нов лидер. Това е моментът да постъпят, както се прави в политиката: претендентите за поста да представят пред публиката (не само пред партията) своите диагнози, анализи, програми и политики за бъдещето.

Влизането в подобен режим на политическо говорене неминуемо ще върне политиката там, където досега имаше само договорки – от които основният, фатално губещ се оказа именно БСП. Ако обаче загърби схемите и тръгне по пътя на политиката, и БСП като РБ трябва да има готовност да седи в опозиция на коалицията "Пеевски" и да използва това време, за да възстановява нормалните политически нрави.

Няма парадокс в това, че отново чакаме градивен импулс
едновременно от десницата и от левицата

В една нормална европейска страна левицата и десницата са водещите партии. Те са опоненти помежду си, но заедно са гаранти на демократическия начин на подредба на властта. И имат дълга да я пазят, заедно, срещу всяко посегателство. Затова няма нищо странно в това, когато изпаднем в състояние на не-нормалност, да очакваме помощ както отдясно, така и отляво.

"Ама комунистите", ще кажете. А аз ще ви кажа следното: рано или късно в европейска България ще има нормална лява партия. И това ще бъде за добро. Защо това да не започне да се случва сега? Все пак в състава и на Реформаторския блок има хора, които са били министри при "комунистите", но ние не намираме в това повод за заклеймяване. Решили хората да станат полезни – станали.

"Ама лошият Костов", ще кажете. Аз пък ще ви кажа, че лошият Костов отдавна обитава не коридорите на властта, а коридорите на Нов български университет, където си общува с лошите Едвин Сугарев, Михаил Неделчев, Екатерина Михайлова и други вечно виновни.

Да завършим с позоваване на вечната мъдрост на най-политическата от всички духовни книги, Свещения Коран. Ако заменим думата "коалиционери" (с която дотук обозначавахме участниците в коалицията "Пеевски") с кораничното "съдружаващи", получаваме следните напътствия:

"О, вие, които вярвате, съдружаващите са скверност!

... Съдружаващите нямат право да устройват храмовете на Аллах, свидетелствайки сами за неверието си (защото) на тези, в чиито сърца има болест, тя увеличава скверността им с още скверност и умират като неверници."

Вярващите в демокрацията нямат работа със съдружаващите се в коалицията "Пеевски". На тяхната скверност трябва да се отговори с недвусмислен отпор. Защото те нямат място в храма на държавата, която се опитват да разрушат, свидетелствайки за неверието си и за скверните си намерения.

Ще отнеме време обаче. Затегнете коланите, защото идват още трусове.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Лидерската битка в БСП – оптимистична трагедия?
by newswriter on 

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ
http://clubz.bg/


В БСП се прокрадва усещането за „дежа вю” - драмата между предшественици и приемници не се разиграва за първи път в левицата, а в пушилката на междуличностните конфликти се губи същественият въпрос за съдържанието на политическото наследство и въобще за приемствеността в българската политика.

В България много рядко сме били свидетели на естествена смяна на лидерството

По правило това се е случвало по принуда – било поради тежък провал, било поради формална необходимост. Ако се ограничим до лидерските промени в БСП, само един единствен път (през 1991 г.) председателят на партията (Александър Лилов) сам реши да се оттегли, въпреки че спокойно можеше да запази поста си.

Във всички останали случаи лидерът си тръгваше поради изострена докрай невъзможност да остане (Живков през 1989 г., Младенов през 1990 г., Жан Виденов през 1996 г.), или поради конституционна несъвместимост (Първанов през 2001 г.).

Засилената драматичност и конфликтност на подобни ситуации неизменно слагаше отпечатък не само върху избора на следващия ръководител, но и ограничаваше необходимата приемственост в ценностите и политиките, защитавани от партията. Като изключим мимолетните и лицемерни благодарности към отиващия си, неизменно се формираше нагласата, че се полага началото на „нова ера”, че „се започва начисто”.

Вниманието се концентрираше върху отрицанието на предходните личности и действия (друг е въпросът основателно или не); всеки път се отприщваше поредната лавина от партийни кариеристи или приспособленци, видели своя звезден миг за политическа кариера и икономическо замогване.  

Форма на компромис

Смяната на лидерството в българската политика и в частност в БСП почти винаги се е извършвала като форма на компромис между враждуващи крила или клики, а не с оглед на трайните интереси на партията. Поради тази причина обикновено са били избирани не най-добрите, а най-безопасните, или, по-точно казано, тези, които са изглеждали безлични или послушни.

Търсени са били персони, сравнително еднакво отдалечени от противоборстващите страни, което по правило означаваше без ясни позиции или премълчаващи позициите се. Излъчването на най-приемливия (или на най-малко неприемливия) породи една своеобразна и засилваща се с годините деградация на качествата на ръководителите – колкото по-безличен и приспособим си, толкова по-големи са шансовете ти да се изкатериш до върха.

Неблагодарност и предателство

Трето, лидерската смяна в българските партии почти винаги е била съпътствана с драматични прояви на неблагодарност и предателство. Живков бе брутално излъган, че ще запази поста на Председател на Държавния съвет. Жан Виденов никога не би станал председател на БСП без изричната подкрепа на Лилов, но първата мишена за прочистване на ръководството на партията станаха именно хората, смятани за приближени до Стратега.

Жан Виденов посочи Първанов като свой приемник, но последният не изчака и сто дни, преди да стовари цялата вина за провала от 1996-1997 г. върху предшественика си (впрочем, чиято дясна ръка беше).

Станишев доста по-постепенно и по-тактично преформатира „Позитано” в пост-първановата ера. Но при него дойде моментът да се каже и покаже кой е бивш и кой е настоящ. От тази гледна точка, съвсем не е странно, че в последно време председателят на БСП бе доста изнервен и подозрителен – той разбираше, че някъде около него вероятно е човекът, който не само ще го замени на поста му, а може би ще му стовари всички истински и мними вини за упадъка на социалистическата партия. Дори лично да го е посочил, а може би именно поради това обстоятелство.

"Близкото обкръжение" от ласкатели

Накрая, постоянното възпроизвеждане на тази сага на предателствата кара българските политически лидери да са крайно мнителни, ревниви към способните около себе си и същевременно много уязвими към ласкателите и нагаждачите, маскирани като лоялни съратници.

Непрекъснато спадащото качество на „близкото обкръжение” на партийните лидери, което вече приема формата на гротеска, е най-доброто доказателство за отровните последици на кадровата параноя, която тресе българския политически елит. А свръхфокусирането върху видимите и невидимите атрибути на личното поведение изтласква на заден план принципите и ценностите, превръща ги в несъществени ритуални добавки към персоналните кулоарни интриги.

В този ред на мисли, най-лошото, което може да направи БСП, е да повтори грешката на излъчване на ръководител, който да играе ролята на ариергард на отиващата си и очевидно провалена червена върхушка. Нужен е нов лидер, който да покрива пълния смисъл на думата, а това означава да има тежест, опит и авторитет, изградени в дълъг и трънлив политически и професионален път. Такива хора вляво има, въпреки че не са сред най-популярните и най-енергично бутащите се напред.  

Лидерът не се ражда в кабинетни схеми

Нужно е нещо много просто – да се  създадат условия за нормално развитие и състезание на качествените политици в партията. Ако това състезание се води по добри правила и съдията е справедлив, шансът да се утвърди успешен следващ лидер е реален. И най-важното – у нас вече се смята за проява на наивност аксиомата на лидерството, че лидерът се ражда в очите и сърцата на последователите, а не в кабинетните схеми на патрони и съзаклятници.

Както БСП, така и останалите системни партии отдавна нямат водачи, които да се чувстват истински свързани с партийните членове и симпатизанти и да се водят от съзнанието, че им дължат отчет. Българските политици се чувстват неуютно сред хората, затова изкуствено аранжираните масовки са единствената им форма на публична проява.

За да станеш истински лидер е нужно да се припознаят и признаят хората, а не да те назначи предишният партиен началник.

Това липсва на българските партии и политици – те не владеят и дори вече не разбират механизма на завоюване и отстояване на доверието, без нечестните прийоми на купената медийна популярност, нагласените рейтинги и мощните финансови инжекции на олигарсите. А без този истински лакмус на лидерството практиката всеки да се домогва до върха, като унижава и унищожава предшественика си, ще продължи да разяжда българската политика.

Доц. Александър Маринов е социолог, бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС. Сега е преподавател в катедра "Публична администрация" на СУ "Климент Охридски".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Случаят „КТБ” трябва да бъде разследван от независими експерти от ЕС
by newswriter on 


Налице е системен проблем в банковата ни система, който заплашва и европейската система от търговски и инвестиционни банки

Ивайло Калфин
Сега

 
Досега имахме две причини за разклащане на националните икономики в Европа. Първо, "лоши" активи на банки, които в един момент спират да носят очакваната доходност. Това се случи в Испания, частично в Белгия, Германия.

Втората - невъзможност националните бюджети да обслужват държавния дълг, без да влязат в спиралата на неговото увеличаване. Такива бяха случаите в Гърция и Португалия.

Има и една трета група, но тя се отнася по-скоро до рисковите банкови инвестиции - Кипър, където банковата система пострада покрай отписването на задължения на Гърция, подсилено от значителни тегления на пари от руски, а и от кипърски вложители.

Европейският съюз, макар и тромаво, отговори на тези предизвикателства, като сложи основите на Банковия съюз и затегна правилата във фискалната област.

България обаче сътвори прецедент

Макроикономически досега страната стои добре - нисък държавен дълг и бюджетен дефицит. Да, за сметка на мизерни доходи и бедност, но сега в Европа малцина се занимават със социалните фактори като източник на стабилност. Банковата система е добре капитализирана.

От години БНБ самоуверено твърдеше, че банковият надзор в България поддържа много по-ликвидна и стабилна система на търговските банки.

Докато не дойде КТБ. Как така четвъртата по големина банка в страната не просто преустанови работа, но беше на ръба да предизвика паника в целия банков сектор?

Оказва се, че тя е прецедент, който показа огромни институционални дефекти. Именно затова проблемът с КТБ не може да бъде отнесен към обичайната практика да се изолира една банка с проблем, така че да не зарази цялата банкова система. Тук проблемът е системен и затова поставя под съмнение доверието към банковия надзор.

Много институции имаха своя "принос" по случая с КТБ

Прокуратурата, която отстрани шефа на "Банков надзор" и направи показни обиски във фирми около КТБ; медии, които разпространиха анонимно писмо, свързано със започналото разследване за източване на банката; изказвания на депутат от ДПС, който обяви, че от КТБ са източени милиарди, и влезе в открита война със собствениците на банката; БНБ, която призна, че не е имало контрол върху кредитната документация на банката и върху касовите операции, и то само месеци след като позволи на КТБ да купи местния клон на "Креди агрикол" след обстойна проверка; одиторите, които са проверявали финансовите отчети на банката, но също и наличието на системи за вътрешен контрол.

Да не говорим за правителството, което гледаше като зрител, неуместните изказвания на политици и партийни лидери и т.н.

Развитието на нещата показва наличието на системен проблем, свързан с функционирането и надзора върху банковата система. Очевидна беше неадекватността на институциите и процедурите.

Този системен проблем ще представлява риск, докато не бъде отстранен. Заплахата може да бъде не само за българската, но и за европейската система от търговски и инвестиционни банки.

Рисковото управление може да се поеме от експертна комисия, която да оцени всички действия на КТБ и на институциите през последните месеци и която да предложи съответни нормативни мерки. В нея обаче не бива да влизат представители на институциите, които ще отидат с мандат да защитават действията на началниците си, а от независими експерти.

Ръководител на тази комисия България трябва да потърси с помощта на Европейския банков орган и Европейската централна банка. Заключенията на експертната комисия трябва да бъдат публични.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ще фалират ли и медийно “свързаните лица” с КТБ?
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Сайтът Клуб Z съобщава на пръв поглед светската клюка, че шефката на „Нова Българска Медийна Група“ Ирена Кръстева, майка на депутата Делян Пеевски, се е прибрала от Брюксел в София тази нощ.

Причината за проявения интерес на сайта е сигнал на граждани, възмутени, че на летището в Брюксел Кръстева е прередила другите пътници с помощта на придружител-вероятно охранител, който се грижи на важната персона да й е по удобно (отколкото на т.н. обикновени хора от опашката).

Спомням си как същата важна персона пререди журналистите, пожелали среща с еврокомисар Нели Крус в София през септември 2012 г. и се нареди на първо място на масата на тази среща със самочувствието на кралица на медиите в България.

Заедно с нея на първа линия бяха и подобните й персонажи от медийния свят Николай Бареков, Петьо Блъсков, Тошо Тошев, Венелина Гочева- все герои на „прехода“ с решаващ принос за окаяното състояние на българското свободно слово, от които обаче никой не търси сметка за този фалит и за източването на доверието на българските зрители, читатели и слушатели от медиите в страната ни.

Няколко месеца по-рано президентът на „Репортери без граница“ Оливие Базил заяви в Брюксел, че в България истински свободни журналисти са само „шепа български блогъри“. Окуражени от тази оценка написахме (ние, шепа български блогъри) писмо до еврокомисар Нели Крус с искане за среща в София на 20 септември, когато тя имаше планирано посещение, но се оказахме изтикани от шепа нахални български медийни босове.

Това беше единственият път, когато съм виждал на живо Ирена Кръстева, която според сайта Клуб Z в нейните медии служителите и журналистите наричали иронично „мама“. Беше за кратко, но достатъчно да чуя пледоарията й на робовладелец, за да получа от първа ръка доказателство за безнадежността на ситуацията в мафиотизирания български медиен свят.

Сега „мама“ си идва след като изглеждаше скарана с премиера Бойко Борисов в средата на 2009 г. и клетата изгнаница се премести да се труди в Брюксел.

“Припомняме само, че тя замина за белгийската столица през 2009 г. непосредствено, след като Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ спечелиха парламентарните избори и дойдоха на власт. Месеци наред преди това ръководените от Кръстева вестници, титулуваха Борисов с обидни квалификации, между които и „Боко Тиквата“.

Веднага след изборите тогавашният премиер недвусмислено се закани на медиите на Кръстева-Пеевски и неофициално се смяташе, че това е конкретната причина за установяването на „мама“ в Брюксел.

През 2010 г. тя дори откри офис на „Нова Българска Медийна Група“ в белгийската столица. За което получи и поздравителен адрес от Борисов, който междувременно след рязка смяна на политиката на вестниците на Кръстева, бе обилно обгрижван и възхваляван от тях.

Брюкселският офис обаче бе почти скоропостижно закрит в края на декември 2012 г. Интересен факт е, че на мястото му на адрес: бул. “Сен Мишел” №15, малко по-късно бе разкрит друг офис – на Корпоративна търговска банка“ , се казва в днешната публикация на Клуб Z.

Да обобщя за финал: ако кризата с КТБ не се отрази на „свързаните“ с нея лица в медиите, които имат водеща роля за кризата на кретащата на опашката на европейските страни България, нищо няма да се промени тук.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Покрусени. Осиротели.
by newswriter on 

Милен Радев
http://de-zorata.de


В Москва почина Валерия Новодворская.

На 64 години, поразена от „инфекциозна интоксикация“ тя намира покой след своя безпокоен, пламенно и честно изживян, наистина героичен живот.

Тя намира покоя, който Воланд бе обещал на измъчения Майстор, но нейният покой е покоя на непобедената човешка личност.

Както само малцина по света, след всички затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, подигравки и преследвания при „реалния социализъм“ и „нереалната перестройка“, та чак до днешния модерен ретро-сталинизъм, Валерия Новодворская остана несломена, непобедена и съвършено безстрашна. Най-свободният човек, когото познавам.

И човекът, който най-осмислено и убедено ненавиждаше болшевишката съветска власт и комунистите. Ненавиждаше ги по собствените й думи „заради пошлостта, жестокостта, глупостта и несвободата“

Хилядите й читатели, поклонници и почитатели стоим днес пред една незапълнима празнота. Тъй уникален и въодушевяващ бе гласът й, такава виталност, ирония, остроумие и изстрадана мъдрост бликаше от нея, тъй световно неповторима бе фигурата й на независим и нестрахуващ се от никого борец за свободата, за истината и достойнството на човека, че липсата й няма как да не направи живота ни по-беден и сив.

От тук нататък само ще препрочитаме и ще се ровим из стотиците й статии, ще слушаме и гледаме незабравимите й спонтанни, лакътушещи като джазова импровизация видеокоментари по злободневни и вечни теми. Но никога повече няма да чуем мнението й за актуални събития, няма да си сравняваме с нея оценките за този и онзи прославил или опозорил се съвременник, за тази смела или онази мърляшка постъпка на хора, на политици и държави.

Немногобройната читава Русия осиротя. Човешкото пространство в тази днешна истинска империя на злото, както винаги я наричаше покойната Валерия, се свива до неразпознаваемост.

В Москва властва изчадието на кремълския трон, поддържано от одобрителното ръмжене на многомилионна тълпа хипнотизирани, оскотели, хищни за чуждо щастие и чужди трудови блага русияни.

Без умната, благородна и непреклонна човешка фигура на Валерия Новодворская Русия  все по-неудържимо се превръща в лагер на чумавите и прокажените, страшен пример за сплашване на непослушни деца и на лекомислени народи, един реално осъществен земен ад под синьото небе…

В дългия си и незабравим разговор с украинския журналист Дмитро Гордон през 2008 г. Валерия бе споменала, че след 40 години дисидентски стаж, тя като стрелян човек е виждала и много по-страшни образи от Путин и такъв като него не може да я изплаши. Ако се наложи, продължи тя, сама съм готова да изпия чашката с полоний, защото такава смърт е къде, къде по-лека от онова на което той и колегите му са способни.

Днес така и не знаем дали е изпила чашката…

Валерия напусна нашия свят в деня, в който руски сухопътни части с танкове и ракетни установки пресичат границата с Украина, навлизат в украински градове и без повече намигвания и преструвки започват своя поход на Запад, срещу демокрацията, срещу европейския ред, срещу цивилизацията и хуманизма.

Затова, когато желаем светъл път на тази измъчена душа, когато се заричаме паметта й да бъде светла и вечна, не може да не се провикнем след нея:

Валерия Илинична, бъдете наша застъпница г о р е, защото идва нужда велика!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Небивалицата за тон и половина откраднати със самолет банкноти катастрофира
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg


По вече утвърдена традиция днес властите се отказаха от поредната сензационна бомба, която преди няколко дни хвърлиха в публичното пространство- че с частен самолет били отмъкнати 206 милиона лева в брой от Корпоративна търговска банка. Отказаха се точно както се отметнаха от обвинението, последвано от арести, за предполагаем опит за убийство на депутата Делян Пеевски.

Отметнаха се както самият главен прокурор Цацаров се дистанцира от задействаната проверка срещу президента Плевнелиев в нарушение на конституцията.

„Гениалното прозрение“, че толкова пари в брой не могат да бъдат отмъкнати точно по този начин не означава, че въпросните милиони не са откраднати, но сега вече изтрезнелите обвинители уточняват, че грабежът е продължавал години наред. Което говори още по-зле за откривателите на дупката в КТБ защото прави проспаното деяние престъпление по служба с особено продължителен характер.

Познавам един журналист, срещу когото истеризира самият президент Първанов, почувствал се засегнат от въпроса му за незаконно получен подарък от два мезонета. Въпросът бил зададен по анонимен източник, възмути се държавният глава през 2006 г.
През юли 2014 г. обаче Вежди Рашидов задейства прокуратурата с анонимен сигнал за изнесени и натоварени на самолет тон и половина банкноти от КТБ.

Тон и половина - доста голяма „пластика“ дори и за един толкова културен министър, който твърдеше най-сериозно, че значението на книгите се измерва с тяхната дебелина!
Сега, след като тази небивалица се приземи с очаквания (за всеки здрав разум) трясък, едва ли някому ще направи впечатление дреболията с анонимния сигнал. Карай да върви, всички са претръпнали на глупостите, които се сипят като софийска градушка от облаците, обитавани от нашия политически „елит“!

Това, че неадекватните лакардии са от полза на подгонения банкер, защото го правят да изглежда като жертва на озверели клоуни с инфантилно чувство за хумор, е най-малката беда.

Както е тръгнало, политици, прокурори, взаимно топящи се депутати и банкери, както и гравитиращите около тях жадни за евтини сензации медии, съвсем ще се обезценят на пазара на публичността. Състезават се да ни разказват приказки за задаващия се вълк, когото лично те току-що откриват, макар че за доста от нас, гражданите с нормалните сетива, вълкът беше видим в държавната кошара от доста години. Кой му нахлупи шапката невидимка, питам аз?

Само че кой ни пита нас?

Питат ни само по време на избори и после ни натякват, че сме им вързали ръцете като не сме им дали цялата власт в тях, а те, горките, трябвало да се чудят как да я употребят в парцелирания парламент.

Друго си беше при бай им Тошо – цялата България в един ръце, готови да подпишат веднага за 16-та република на СССР без да питат някакъв си народ, стига от Москва да пожелаят.

Лъжливите другарчета, наметнати с овчи кожи, сега са се запътили да ни печелят доверието чрез избори, претендирайки да са овчарски кучета. Кой на кого е пудел всъщност- иди се оправяй сред този лай.

Което ми напомня на стария виц (така си го знам от времето на социализма с обръщението „другарко“): „Абе, друарко, къде му е на това пуделче муцунката, за да го ритна по дупенцето“!?

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БНБ смята със спорен нов закон да реши проблема с КТБ
by newswriter on 

Дневник

Чрез специален закон, обезсилващ съществуващите разпоредби и логиката на европейската директива за банково преструктуриране, БНБ иска да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна търговска банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв., съобщи capital.bg.

Схемата предвиждала Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвидност от централната банка.

Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума.

Предвижда се също в процедурата по насъстоятелност основна роля да играе Министерството на финансите, вместо Фондът за гарантиране на влоговете, което създавало рискове от декапитализирането му.

Законопроектът предвижда към "Креди агрикол" да се прехвърлят "всички качествени активи", но кои точно са те ще става ясно по отделен списък, изготвен от квесторите и одобрен от БНБ. Така остава огромна възможност за субективност при преценката.

Другият ключов момент в закона е, че е предвидено да се изплащат и депозитите над гарантираните сега по закон 100 000 евро. Парите си в пълен размер няма да получат само акционерите с над 5% акционерно участие, членовете на ръководството, съпрузи и роднини, както и одиторите, правили годишните заверки на отчетите на КТБ.

"Капитал" посочва, че натакъв специален закон не се гледа с добро око от чужди инвеститори, анализатори и рейтигови агенции, тъй като засилва политическия риск. Подобни варианти на предлаганите от БНБ промени засега не срещат подкрепата и на парламентарно представените партии и най-вероятно дебатът ще продължи и на консултациите при президента в понеделник.

Институциите имат няколко дни да вземат решение, тъй като КТБ трябва да отвори следващи понеделник, 21 юли.

Срещу специалната закон-индулгенция се обяви и председателят на КРИБ Огнян Донев.

"Какъв е проблемът да се спазва законодателството, което съществува в момента, което защитава вложенията на българските граждани до 200 хиляди лева? Тези три милиарда не са се изпарили... Те са създали диспропорция – основната част са влезли в българската икономика и са нарушили свободната конкуренция. Тоест вчера, на някакъв търг някой е участвал с "безплатни" пари, което му е дало предимство пред всички останали", коментира той.

Диалогът ставал все по-труден и заради липсата на доверие към БНБ.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Финансовият цензор
by newswriter on 


В опит да прикрие бездействието си, КФН започна саморазправа с медиите

Екип на Капитал

"Тази седмица има доста хора, които са предупредени с протоколи. Дали от тях ще има задържани, ще видим тепърва. Те са предупредени, че това, което извършват, е престъпление - фейсбук публикации, есемеси, имейли, които се разпространяват". Така през седмицата вътрешният министър Цветлин Йовчев отчете работата на службите в разкриването на организаторите на атаката срещу банковата система.

Тезата за заговор срещу банките (всъщност само срещу ПИБ, защото в случая с КТБ държавата е от страната на атакуващия) беше лансирана от самите правоохранителни органи още в първите дни на кризата около Първа инвестиционна банка, но вече няколко седмици институциите така и не успяват да представят каквито и да било доказателства, които да я подкрепят.

Въпреки това финансовите регулатори, които през седмицата трябваше да признаят, че са проспали източване на 3.5 млрд. лева, прегърнаха конспиративната теза за организирана атака. Тя се оказа много удобна и позволи на БНБ и Комисията за финансов надзор да прикриват действията (и бездействията си) зад забраната за разпространяване на слухове, които уж застрашават стабилността на системата.

Все в този дух вече близо две седмици от централната банка и финансовото министерство отказват да дадат информация за механизма, по който на ПИБ беше отпусната държавна помощ. А настояването, че става въпрос за публични средства и съответно тази информация трябва да е публична, се посреща с враждебни неофициални коментари, че питането едва ли не застрашава валутния борд.

Този стил ескалира до степен преди седмица БНБ да предложи, а ДПС да внесе в парламента промени в Наказателния кодекс, които на практика целят криминализирането на всяка критика срещу финансова институция, независимо дали е базирана на вярна или невярна информация.

Въпреки че все още текстовете не са приети, службите заляха съда с искания за разкриване на трафични данни на хора, които са коментирали ситуацията и международното положение в интернет или да изпращат sms-и.

Една институция, която също носи вина за проспиването на източването на КТБ, се открои с особена активност. Потъпквайки базови норми на международната закрила на човешките права и свободата на словото, ръководената от Стоян Мавродиев Комисия за финансов наздор (КФН) влезе в ролята на финансов цензор.

Дай си източника!

През седмицата в редакцията на "Капитал" бяха получени две писма, подписани от зам.-председателя на КФН Николай Попов.

В първото финансовият надзор иска информация за статията от последния брой на вестника "Паниката е по-голяма от проблема". В писмото под угрозата от глоба се дава тридневен срок да се отговори на въпроси за това кой е източникът на "Капитал" и по какъв начин е водена комуникацията с него: "интервю, личен разговор, телефонен разговор, e-mail или друг начин". Искат се и доказателства за разговора.

Второто писмо на КФН е адресирано персонално до Галя Прокопиева, която е изпълнителен директор на "Икономедиа" (дружеството, издател на "Капитал"). Регулаторът отново иска разкриване на източниците на информацията, но този път не за някоя публикация, а за... статус, който тя е написала във facebook.

Исканията на КФН са опасен прецедент. "Преследването за слово може да бъде само за съзнателно разпространяване на невярна информация и в никакъв случай за изказване на критично мнение по отношение на държавните институции и тяхната работа. И журналистите не могат да бъдат задължени да разкриват източниците си, освен ако не става въпрос за тежко умишлено престъпление, което не може да бъде разследвано по друг начин. Всичко друго е възможно най-бързият път към пълното разрушаване на доверието в институциите и създаване на почва за постоянна финансова нестабилност", коментира адвокатът правозащник Йонко Грозев.

Неговият колега, ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов коментира, че писмата на финансовия надзор влизат в тежка колизия с Европейската конвенция за правата на човека, която е част от националното законодателство и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Той цитира практика на Съда в Страсбург, според която невъзможността да бъде запазена анонимността на защитените източници би довела до липса на доверие в медиите, а така те не биха могли да получават информация и да изпълняват функцията си на "обществен страж".

Злоупотребата с власт от страна на КФН е отличен пример за това как институциите могат да се възползват от всяко рестриктивно законодателство, подобно на предлаганата и БНБ промяна в наказателния кодекс.

Ръководителят на КФН отдавна води лична битка с "Капитал" заради критични публикации на вестника към него. Миналата година, в лично качество, той се опита да заведе дело срещу фирмата издател на "Капитал" с мотив, че е уронено доброто му име. Софийският градски съд обаче прекрати процеса без въобще да го насрочи за разглеждане. Писмата от последната седмица, макар и формално подписани от зам.-председателя на комисията Николай Попов (в чийто ресор "Надзор на инвестиционната дейност"), са начин за саморазправа от страна на Мавродиев, уж под формата на защита на финансовата система от слухове.

Не, не е от глупост

Освен че прикрива собствената си несъстоятелност и споделената отговорност за фалита на Корпоративна търговска банка (КФН следи като регулатор публичните компании и е органът, който трябва да предпазва акционерите от злоупотреби), с действията си КФН иска да накаже тези, които критикуват бездействието й.

А на практика по закон комисията може съвсем свободно и самостоятелно да направи проверка на всяко публично дружество, без значение че това е банка. Когато тя е и инвестиционен посредник, има същите права. За повишаване на координацията с БНБ пък може да иска целеви и съвместни проверки, когато има съмнения за проблеми в дадената банка,която й е поднадзорно лице.

"Реакцията на институциите на кризата с двете банки е силно обезпокояваща", коментира още адвокат Грозев и допълва: "Стреля се по вестоносеца. Вместо институциите да погледнат критично към себе си и да отговорят на въпроса защо има такива критично ниски нива на доверие към институциите и регулаторните органи в частност, те с дружни усилия решиха да запушат устата на всеки дръзнал да ги критикува. С такива мерки не се повишава довереие. Резултатът ще е точно обратният. Санкциите за злонамерено подкопаване на доверието във финансовите институции не могат да се отклоняват от установените гаранции за свобода на словото в едно демократично общество."

Поведението на комисията създава прецедент за заплаха срещу абсолютно всеки, който си позволи да критикува работата му или дори само да спомене името на която и да било банка. От комисията твърдят, че и срещу други медии са предприели подобни действия, но данни за това няма.

Ако гестаповският подход на КФН остане без санкция, регулаторът ще бъде поощрен да продължи в същия дух. А комисията едва ли ще остане единствената институция, която влиза в ролята на цензор.

Представете си какво би се случило, ако парламентът приеме предложените от БНБ промени в Наказателния кодекс. Предвидените тежки наказания развързват ръцете на службите. Те ще имат възможност да искат прилагането на специални разузнвателни средства - да подслушват и следят по подозрение, че някой има намерение да каже нещо, без значение вярно или невярно, за произволна финансова институция.

Тогава искането, придружено със заплахи, за разкриването на източници на информция, което само по себе си е скандално, ще изглежда като невинна институционална закачка.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Форбс": Въпросите в случая с КТБ са повече от отговорите
by newswriter on 


В България се играе политическа игра на табла, като дори БНБ е пул в нея
 

Вече знаем какво стои зад скорошното масово теглене на пари от български банки. И това е измама, съобщава списание "Форбс" в статия по темата, озаглавена "Странният случай с масовите тегления от български банки".

В нея се казва, че БНБ открива в Корпоративна търговска банка "меко казано, действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики".

Изданието информира за установените липси на кредитни досиета, отпускането на заеми на свързани с мажоритарния акционер лица Цветан Василев, решенията, които централната банка е взела, за да се справи със ситуацията, и арестите на хора от ръководството на КТБ.

"Според изчисления на българското Министерство на финансите разходите по гарантирането на депозитите ще повиши бюджетния дефицит от 1.8% от БВП на 3%, се казва в материала, като се цитира агенция "Ройтерс".

Това е над посочения в договора от Маастрихт лимит, което пък ще е сериозно разочарование за Брюксел, посочва авторката на статията Франсис Копола.

Според нея случилото се повдига сериозни въпроси и за способността на БНБ да контролира банките ефективно. Копола допълва, че само преди месец за КТБ е казано, че е в добро здраве, а сега е в несъстоятелност, в резултат на голяма измама.

"Форбс" посочва, че БНБ е наясно, че контролът в този случай е бил неадекватен, а станалото не вещае нищо добро за бъдещето на банковия надзор в България. Авторката на статията посочва, че всичко изглежда много мътно, като въпросите са повече от отговорите.

В статията се посочва, че проблемите на КТБ започват, когато един от основните вложители в нея Делян Пеевски изтегля парите си заради спор с Василев. Въпросът, на който трябва да се даде отговор, според "Форбс", е защо Пеевски е постъпил така, каква информация е имал, от кого я е получил и знаел ли е за измамата.

Авторката изразява мнение, че вероятно Пеевски е бил предупреден.

Според "Форбс" по-страшно е, ако е вярна друга хипотеза, изведена от самия Василев - че става дума за дирижирана кампания за неговото дискредитиране.

"Ако това е вярно, ставаме свидетели на политическа игра на табла от български олигарси с банката и нейните служители, като дори БНБ вероятно е пул в нея. Тогава залозите са много високи - победителят получава контрол над българската финансова система и вероятно следващото правителство, докато губещите ще се озоват в затвора, ще емигрират или просто ще загинат", казва изданието.

В заключение авторката на статията посочва, че въпреки многото информации по темата, включително и за опита за дестабилизиране на банковата система чрез атаката срещу ПИБ, това, което не е известно, е кой стои зад всичко това и каква е неговата цел.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 2198 Next »
 
RSS Feed