Дневник

Номерът, който осъдените за убийството на Мартин Борилски спретнаха на българското правосъдие и на МВР, е чудесна актуална снимка на цялата им неадекватност и несъстоятелност. И докато Георги Желязков и Стоян Стоичков вероятно релаксират вече под някоя палма в държава, с която България няма договор за правна помощ, в родината им висят куп въпроси, които едва ли ще получат отговор.

Например защо, след като отдавна беше ясно, че този път присъдата ще е ефективна, подсъдимите лица не са държани под око от полицията и защо не е поискана промяна на мярката им за неотклонение, след като е било видно, че опразват жилищата си и офисите си? Защо не са им наложени ограничения да напускат страната? Защо заповедта за задържането им е пътувала цели 14 часа до отговорните лица?

Очевидно е, че са подпомагани на всяка крачка и едва ли само от семействата си. Въпросът дали ще се разследва евентуално участие на длъжностни лица в операцията по изчезването им, разбира се, е реторичен.

В цялата обичайна за българските условия каша остава единствено надеждата, че Франция няма да се откаже от паралелен процес и ще положи реални усилия за издирването и реалното им наказване. Може би това е и причината 40% от гласувалите в анкетата на "Дневник" да изразят оптимизъм, че осъдените за убийството на Борилски ще бъдат заловени.

Най-любопитният въпрос обаче е след този прецедент как българските власти възнамеряват да процедират с останалите подсъдими за убийство, които се разхождат на свобода, като се има предвид, че един процес за убийство в България трае много повече от две години, колкото е максимумът за задържане в ареста. Или да очакваме в Нова Зеландия и Южна Африка например да възникнат колонии на избягалите от българското правосъдие?

Мартин Карбовски

Стандарт

Тяхната игра в комбина спъва държавата и пуска убийците зад граница

Думата "нагло" стана нарицателна за първата година от управлението на Бойко Борисов.

Тя ясно синтезира антидържавното поведение, което често противоречи и на нормалната човешка логика. "Наглите" неща в живота ни поне получиха дефиниция - защото имаше един момент на дефиниционно безветрие, когато вече не бяхме сигурни дали в държавата някой е останал да мисли не просто държавнически, но и логически.

На Наглите трябва да се дава отпор - това е посланието на цяло едно правителство и политика. Само че срещу Наглите се изправят Мудните. И Мудните нямат нужда от кавички - те са ясни, те са навсякъде, те са всъщност държавата.

Мудните са хората, които проспаха 10 г. да бъде дадена справедливост по делото "Борилски". И когато това се случи, Мудните изпуснаха убийците. Това се случва не просто заради съдебната система, а заради някого - първо, заради отводите на няколко съдебни състава, които бавят делото. Второ, заради смешната и жалка гаранция, която са платили преди осем години убийците - тя е 2000 лева. В момента се харчат пари на данъкоплатци за издирването на двамата. И тези пари са далеч над платената гаранция, нали? Мудните, които трябва да се справят с Наглите, всъщност се държат още по-нагло - те не допускат имената им да са ясни. Примерно кой пусна под такава гаранция двамата убийци на Борилски? И това, че същият е съдия, означава ли, че не трябва да му се търси отговорност? И това, че у нас "гаранция" е смешна сума и дума - това също е част от наглостта. В Германия по делото "Стойков-Николов" вече има присъди. У нас Мудните пускат декларации, че съдебната система е под натиска на правителството и че не може да се работи така.

Но то и иначе не можете да работите!

По делото на убития студент Стоян Балтов още не е насрочено съдебно заседание. Още една победа за Мудните. Апаши крадат коли, залавят ги, после ги пускат срещу 1500 лева гаранция - още една победа за Мудните. Нека да си признаем - правният механизъм "гаранция" е система "мижи да те лажем". Просто още един начин Мудните да пускат Наглите на свобода. Другите начини са пробация, условни или малки присъди. Стотици победи за Мудните. Тези, заради които животът ни минава и на нищо не прилича. Дори не искаме да си спомняме за делото "Опицвет" - там Мудните спечелиха завинаги. Идиотска работа.

Има политическа воля да се бърза и да се решават проблеми. Но с вика на уста "съдебната система е независима" Мудните правят каквото си искат, скрити зад имунитета, сложната вербалност и охлювна "акуратност".

Дела могат да се гледат и за една седмица. Като на филм. Но на нас непрекъснато ни се обяснява, че много филми сме гледали. Мудно и нагло ни се обяснява, че явно не може иначе. А не е вярно.

Ето ви прост пример - ченгето, помагало на Наглите, е работело в Добрич по време на така известното изчезване на определен брой хора. Майките на изчезналите деца искат да стане ясно дали същият има пръст, или с бездействието си е помогнал изчезванията да продължат. Кога ще има отговор на този въпрос? Мудните ще си траят. Утре ченгето ще бъде пуснато под смешна гаранция. Това с гаранциите е война, която обществото тепърва трябва да води. И някой трябва да плати - с имената си и с постовете си. Иначе Наглите и наглото ще съсипе недосъсипаното.

Агенти на Държавна сигурност, чиито документи са се съхранявали в архива на ДС в МВР, са били скрити през 90-те години на миналия век е станало, пише „Труд” и уточнява, че това е станало ясно вчера на конференция, организирана от комисията по досиетата, Българския хелзинкски комитет и Софийския университет. Екатерина Бончева от комисията показа листчета, открити закачени с карфици върху картони, удостоверяващи принадлежност към ДС на определени хора. Най-общо на тях пише, че ако за лицето, към чийто картон има листче, бъде поискана справка за агентурно минало, отговорът трябва да е “не”, а справката - чиста.Листчетата най-често са с дати 1995, 1997, 1998 г. Бончева каза, че не се знае на какъв принцип са били закачани, нито от кого, но е видно, че “някой е решавал кой да бъде разкрит и кой - не”.Тя уточни, че все пак това не е било масова практика. Разкритието е факт, защото за първи път по действащия закон за досиетата архивът на ДС не остава в службите, а е собственост на органа, който ги разкрива.Шефът на комисията Евтим Костадинов отчете свършеното от 2007 г. Проверени са 86 576 души за агентурно минало, а обявени като агенти или щатни служители на ДС са 2616 души. Той добави, че комисията е получила досега малка част от архивите на ДС - около 392 м, като архивът е дълъг около 20 км.

„Труд” съобщава, че проектът „Суперборовец” ще бъде реанимиран. „Пет години откакто тръгна подготовката за “Супер Боровец” и две години и половина след първата копка, най-сетне излезе съобщение, че мегапроектът може и да види бял ден, пише вестникът, добавяйки, че съобщението идва от Оман. Пред агенция Ройтерс представител на държавния инвестиционен фонд на Оман е заявил, че новият ски курорт ще бъде завършен през 2012 г. и ще струва 800 млн. евро. Новината обаче предизвика съмнения. Кметът на Самоков Ангел Николов  заяви: “Аз съм най-големият привърженик на проекта, но в момента нищо не се строи. Не ми е ясно как за две години ще бъде завършено подобно мащабно строителство”. Николов уточни, че паркингът е до половината, а лифтът - доникъде. Така че новината може да се окаже  преувеличена.Проектът предвижда строителство на 19 км ски писти и 10 нови лифта, както и на хотели и ваканционни имоти в района Самоков - Боровец - Бели Искър.Идеолог на “Супер Боровец” беше покойният банкер Емил Кюлев, припомня „Труд”.

Информирайки  за визитата на премиера Бойко Борисов в Лондон, „Дневник”  сочи, че британският премиер Гордън Браун е потвърдил вече постигнатата и с Консервативната партия договореност трудовите ограничения за българските работници да не стават елемент от предизборната кампания във Великобритания. Британският премиер освен това се е съгласил да подкрепи пред ЕС искането на България и Турция за по-скорошно осъществяване на проекта "Набуко".Гордън Браун и Бойко Борисов са се договорили да повдигнат пред ЕС въпроса с гръцките блокади по границата за по-бързо решаване на проблема. Стана ясно и че британски фонд ще инвестира 100 милиона лева за производство на електромобили в Стара Загора.

БТК разпродава всичките си около 2850 имота, а не както се знаеше досега - около стотина, е научил  "Дневник" от източници, запознати с хода на сделките. Имотите са разделени на два пакета. От тях самостоятелно се продават 1983 имота, сред които са телефонните палати в областните градове.
В началото на февруари ирландската компания West Incorporated обяви, че e купилa сградата на "Гурко" за 22.5 млн. евро. Запознати с хода на сделката обаче твърдят, че има сключен само предварителен договор, като е платено само 1% от посочената от ирландците сума.Останалите над 860 имота на БТК са в дружеството "Национално управление на радио- и телевизионните системи" (НУРТС). За него се водеха преговори за покупката с австрийската  компания Oesterreichische Rundfunksender (ORS). В края на миналата година обаче австрийците обявиха, че се отказват от сделката.Въпреки че през 2008 г. намерението за продажба на имотите беше публикувано на страницата на Българската фондова борса, оттогава досега БТК не е уведомявала официално нито борсата, нито специализирана медия за продадените имоти и тяхната стойност. Като публично дружество е задължена да обявява всяка важна информация за дейността си. Oт компанията вчера отказаха коментар по продажба на имотите.

Номерът, който осъдените за убийството на Мартин Борилски спретнаха на българското правосъдие и на МВР, е чудесна актуална снимка на цялата им неадекватност и несъстоятелност, пише в редакционен коментар „Дневник”. И докато Георги Желязков и Стоян Стоичков вероятно релаксират вече под някоя палма в държава, с която България няма договор за правна помощ, в родината им висят куп въпроси, които едва ли ще получат отговор. Най-любопитният въпрос обаче е след този прецедент как българските власти възнамеряват да процедират с останалите подсъдими за убийство, които се разхождат на свобода, като се има предвид, че един процес за убийство в България трае много повече от две години, колкото е максимумът за задържане в ареста. Или да очакваме в Нова Зеландия и Южна Африка например да възникнат колонии на избягалите от българското правосъдие?

„Липсата на пари вдига на бунт лекарите и полицаите”, съобщава „Сега” на първата си страница.Два ключови сектора за стабилността в страната - здравеопазването и полицията, заплашиха вчера правителството с бунтове. Медиците са недоволни от орязването на парите за здраве и закриването на болници, а полицаите ще протестират, ако най-после не им осигурят добро заплащане и нормални условия на труд. "Ако до 15 февруари правителството не гарантира, че ще даде повече пари на болниците, ще премахне делегираните им бюджети и ще изплати отчетената дейност, ще бъде обявена дата за национален протест на граждани и лекари срещу незаконното закриване на болниците", обяви Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването..Проблемите в полицията са стари, но вече шест месеца синдикалната федерация на МВР чака новата власт да ги реши. Вчера синдикатът за пръв път заплаши да защити правата на членовете си в съда, ако премиерът Бойко Борисов и ръководството на министерството не предприемат мерки. В новата петиция вече е поставен ултимативен срок от един месец на Цветанов да представи програма за подобряването на материалната база и доставките на облекла, обувки и консумативи. Ръководството на МВР вече няколко пъти заяви, че РПУ-тата няма да се ремонтират заради кризата, замразени бяха и започнатите строежи.

„Държавата ще трябва да си възстанови разликата между пазарната и занижената стойност, по която са раздадени на частници гори при заменки, ако иска ЕК да не започне наказателна процедура срещу страната ни за непозволена държавна помощ”, пише „Сега”. Това са обяснили на вестника  източници от Европейския съд в Люксембург.  На практика това означава правителството да поиска частниците да доплатят за масивите. Ако кабинетът не си възстанови средствата, Брюксел може да изиска сумата под формата на глоба заедно с наказателна лихва.

„Сега” съобщава, че хората, теглили ипотечни кредити, трябва да са готови да представят на банката ново обезпечение, ако цената на имота, който са заложили, падне драстично заради кризата. Предупреждението са направили лицензирани оценители. Макар че банките все още не се възползват масово от тази възможност, тя съществува в законодателството и в общите условия на трезорите. Новото обезпечение може да е втори имот, поръчител, допълнителна сума. Другият вариант е клиентът предсрочно да изплати част от заема, така че оставащият дълг да се покрива от евентуална разпродажба на поевтинялото жилище. Всяка година банките правят преоценка на обезпеченията по отпуснатите от тях кредити. Обикновено тази нова оценка е за сметка на клиента и за обикновено жилище излиза средно около 120 лв.

Фирми на бивши генерали и полковници от армията успяха да вземат лицензи за търговия с оръжие и боеприпаси, е научил „Сега”. 15 нови разрешения са дадени от специалните комисии на министерството на икономиката. 148 фирми в момента имат право на износ, внос и трансфер на оръжия, става ясно от страницата на междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност. В края на януари лицензи имаха 131 фирми. Проверка в търговските регистри сочи, че повечето фирми са собственост или се управляват от пенсионирани висши военни или техни близки.

„Снегът ни извади от релси”, пише „Стандарт”, обощавайки бедствията, които предизвика вчерашният сняг. Поледиците и подналият над половин метър сняг предизвикаха огромни задръствания и тежки катастрофи в цялата страна. Наред с хиляди блокирани автомобили, камиони и автобуси страната  се размина на косъм и от две тежки катастрофи – влакова и самолетна..Международният бърз влак "България експрес" от Москва за София се размина с трагедия, която можеше да е много по-тежка от тази край Червен бряг преди две години. Минути по-късно се зададе втори проблем - неизправен самолет кръжа повече от 30 минути над Вакарел.. Екипажът установил дефект в навигацията и след като направил два кръга в зоната за изчакване над Вакарел, се приземи успешно. Заедно с него почти всички полети от летище София закъсняха над малко с 2 часа заради трудното почистване на пистите. Движението на автобусите в страната бе същото. "Не можехме да почистим рейсовете, а заради поледицата половината шофьори отказаха да тръгнат на път", коментираха от различните превозвачески фирми. Заради достигналия в половин България сняг над 50 см КАТ регистрира рекордните 500 произшествия до 14 часа.

Тони Филипов, Д-р
http://delnicite.blog.bg

Ало, пенсиите, не искам да ви плаша, но „24 часа” пише: „Зима до май”.

Как мислите, що така се получава? Станишеви управляваха 4 г. и немаше ни една кучешка зима, а сега още първата на дясното правителство, ако е дясно, де, ще ви измори!

Които ме четат редовно знаят, че аз често цитирам „Притчи Соломонови”, там където се казва: “Отдалечи ногата си от злото. Защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.” Надявах се, че моите приятели пенсиите ще разберат, че са стъпили на грешен път и ще отклонят ногата си в дясно. Трудна работа, даже невъзможна! Специалистите твърдят, че и последното ритване, пак с левия крак го правят…

Аз самият, като наблюдавам десните пътища в последните години, все повече стигам до извода, че Господ ги е заебал. (Прощавай, Господи, но така изглежда!) Освен ако не е намислил с една тежка зима да ликвидира левите пътища, като ги лиши от пътникопоток. Възможно е, не ли? Неведоми са пътищата Господни…

Ако питате за личното ми мнение, няма да скрия, че според мен пред нас не останаха нито леви, нито десни пътища. Кисинджър беше казал: „Пътнико, пътища няма. Пътищата се правят с ходене.” А нас ни мързи да ходим…

Ей, ама много нахални червените, бе! Видяхте ли какво стана в гласуването за „Атентат на века”? Набутаха си техния атентат! Естествено с помощта и на др. Пръмова. Ама той и Бойко има вина. Сто пъти напомни за атентата в „Св. Неделя”...

Вероятно само за него е чувал.

Абсолютни нахалници! Оня ден се изтъпанил Антон Кютев и пита Дянков що още не е изтеглил законопроекта за хазарта. И не си направил труда да провери, че изобщо не е внасян. Червените искат да злепоставят правителството, че лобира за хазартните босове. Бос по-точно.

Истината е, че няма правителство в последните 15 г., което да не действало в полза на хазартния бос. И ще разочаровам верните фенове на г-н Костов, но ще сложа и него в кюпа. Всъщност, той сам се сложи, даже оня ден си отчете грешката. След Костов първият законопроект на царистите беше за хазарта.

После червените промениха отново Закона за корпоративното подоходно облагане и намалиха облагането на хазарта на 10%. През 2007 г., под лобисткия натиск на Орешарски, Данчо Ментата, Милен Велчев и др., кабинетът „Станишев” внесе предложение, което по нахалството си остава ненадминато: данъкът да стане 10%, но само върху печалбата. Която печалба може да я има, но историята показва, че по-вероятно няма да я има… Дори и червените депутати скочиха пред тази наглост, а президентът заплаши с вето.

Та викам вече да си затворят голямата червена уста! Те каквото можаха направиха. Сега е ред на Бойко. С него за хазарта имаме отделен разговор. Щото на сайта на финансовото министерство виси един проект, който предвижда данъкът да стане 25%, но само върху печалбата, т.е. в пари ще излезе наполовина на сегашните 15% върху оборота.

В демократичната си показност сегашната власт поръча на Алфа Рисърч да изследва „Обществените нагласи към бюджет 2010”. 84% от българите казаха, че данъкът върху хазарта трябва да се увеличи. Само 41% смятаха, че трябва да се вдигне акциза на цигарите, но Дянков пак го дигна. Та, ако Бойко не чуе гласа на народа, значи има някаква друга причина. Аз даже я знам как се казва, но сигурно и вие се сещате…

Дянков се дистанцира от този законопроект, даже изгони шефа на Комисията по хазарт. Но аз продължавам да мисля, че нещо се мъти.

Ето вчера чета в „Новинар”: „Държавата обяви война на нелегалния хазарт в интернет. След пушачите Дянков погва и комарджиите”.

Така изглежда, но дали е така.

Дянков вика, че оборотът на нелегалният хазарт бил 1 млрд. лв. годишно, а държавата губела 200-300 млн. евро. Няма как ако оборотът е 1 млрд. лв. да губим 300 млн. евро от данък, но не това е най-важното. Щото държавата наистина губи. Кой друг обаче губи? Губи легалният хазарт.

Въпросът е, че на мен тая война с хазарта в интернет ми се стори позната нещо. И като ровнах малко из Гуглето, та се сетих.

През 2007 г., пак под претекст, че от България изтичат годишно 700 млн. лв. за интернет залаганията, Данчо Ментата обяви, че триадата ще внесе промени в облагането на хазарта. И тогава поискаха 10% върху печалбата.

А Гошо Тъпото, шеф на комисията по хазарт, ни успиваше: “Хазартът не е в главния дневен ред на нашето общество. Все още в дневният ред са намирането на средства за ежедневна закуска, обяд и вечеря.”

Да не съм го живял това време, та да не знам, че в дневния ми ред никога не са влизали три яденета! А за пенсиите да не говорим!

Та ще изчакаме да видим как Бойко ще мине между Сцила (демек ние) и Харибда (В. Божков). Лично аз смятам да си извадя сериозни изводи от това.

„Труд” съобщава: „Роми убиха три лебеда, за да ги сготвят”.

Ще ги сготвят, та, няма да ги препарират.

„24 часа” е далеч по-драматичен: „Жестоко убийство: Погубиха три лебеда в защитена зона.”

Защитена зона?! И от кой е защитена? Те изядоха на кралицата половината лебеди, та ще се съобразяват с Поморийското езеро, че било защитена зона. Хванали са убийците, щото явно са аматьори. Професионалистите ги хващат с въдица, деликатно ги отвеждат в драките и там им шаткат главата. Англичаните се усетиха чак като направиха традиционното преброяване на лебедите в Темза. Щото там от XII в. лебедите принадлежат на кралицата и редовно се броят. Преброяването установи сериозни липси, без да е имало мор. И после се разбра, че наш катун отседнал край реката…

Пак „Труд” съобщава, че габровци вече не подарявали скъпи китки, а измислили букет, който се яде. На една малка зелка се набождат питка хляб, едно-две кебапчета, ябълки и стрък праз за украса. Можело и на жена да се поднесе, можело и на мъж.

Може, бе, що да не може! Кой ще откаже две кебапчета с питка и ябълка за десерт!

Пенсиите, ако вие сте го измислили, ще ви простя. Щото дето викаше Махатма Ганди, "Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб." С кебапче… Но е много тъпо, да знаете!

Ей, братя от последната възраст, за да ви вдъхна малко кураж в живота, ще ви кажа нещо, което упорито крият от вас. В Средновековна Италия застрахователите вземали еднакви пари и на мъжете на 20 г., и на тези над 50. Смятало се, че след като един мъж мине бариерата на 40-те, той е доказал, че животът не може да му се опре.

Посребрената коса е само знак за способността за оцеляване. Вие сте се доказали по всички линии!

Айде, и все пак Господ ви обича, а и аз ви обичам. Разчитайте на нас двамата, щото като гледам, няма на кой друг. Богофона не мога да ви кажа, но Тонифонът е 0885 233 691. Звънете, пък ако е нещо важно, аз ще му предам.

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com

Най-сетне една добра новина - Европейската комисия скоро ще пусне плащанията за България по тъй наречените “междинни програми”. Тези седем оперативни програми са най-важните за страната ни, тъй като предвидените в тях финансови средства обемат по-голямата част от цялото финансиране до 2013 г. – и са в размер на цели 6.67 милиарда евро. Само че...

Само че можехме отдавна да усвояваме тъй насъщните за днешното ни окаяно дередже средства, ако администрацията по времето на тройната коалиция си беше свършила нормално работата – и България бе получила съответната положителна оценка за съответствие с европейските изисквания.

Уви – свършили са я като магарето на нивата. България е потвърдила реномето си на негативен рекордьор – пак сме единствената страна в ЕС, която не е получила такава оценка. И сме единствената, чиито документи са отхвърлени на два пъти от Комисията – поради пропуски, гафове и балкански тарикатлъци.

Сега се очаква да получим заветните положителни оценки, които са задължително условие за отпушване на плащанията. Иначе казано – сме на крачка от българската мечта гламавите европейци да ни дадат едни големи пари. Само че стои открит въпроса – е, и какво от това – след като и когато имаме зелена светлина за “усвояване” на еврофондовете, ние се оказваме напълно неспособни да го осъществим.

Както става ясно от изказването на председателя на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев (ГЕРБ) на изнесено заседание на комисията в Правец, към момента България е усвоила всичко на всичко 1,3% от всички договорени с ЕС помощи по всичките 21 програми. Иначе казано – при възможност да усвои вече договорени и изцяло достъпни 1,4 милиарда евро европейско финансиране, реалните плащания по одобрени проекти са само... 72 милиона евро.

Причината: гламавите европейци съвсем не са гламави и много стриктно следят какво им пробутваме срещу парите на европейските данъкоплатци. Не можем да ги изментим сиреч – а много ни се иска. И с балкански инат правим нови и нови усилия в тази насока – като затъваме все по-дълбоко в блатото на провала.

В доклада на Светлин Тачев, обхващащ всички присъединителни програми, е отчетено, че по всички тях са констатирани нередности, свързани с възлагането на обществени поръчки, рисковете от двойно финансиране на проекти, конфликти на интереси и драстично завишаване на стойността на планираната по проектите работа. Този последен проблем засягал към 90% от всички проекти (!), като в някои случаи завишенията били в размер между 100 и 300 процента.

С други думи – пари за България има и ще има – държим ги буквално в ръцете си, но можем да ги пропуснем заради собствената си алчност и инталък. Докладът, разбира се, прелива от оптимизъм относно светлото бъдеще на европейското финансиране през мандата на новото правителство, но прави впечатление прогнозата за подобряване усвояването на европарите през настоящата година – тя възлиза на 5%. Скромен и трезв оптимизъм е проявил Светлин Тачев – но може би това са българските възможности...

Проблемът обаче е, че тези предвидени за нас пари могат спокойно да бъдат пренасочени. Точно такива планове имала Европейската комисия  според Юлиана Николова, ръководител на Секретариата към Съвета за управление на средствата от Европейския съюз.

По нейните думи през в края на тази година ЕК ще направи преглед и ще види кой се е справил добре с усвояването и кой не – и съответно от кого ще се вземе и на кого ще се даде. Следователно – изборът пред България е един: или подобрява работата си по усвояване на еврофондовете – и озаптява нароилите се като мухи на мед тарикати – или губи голяма част от предвидените за нея пари.

Пита се обаче как да стане това, след като напливът е голям, тарикатите вездесъщи, а цялата българска бюрокрация работи за тях (срещу процент от сумата по проекта, разбира се).

Паралено със смехотворните резултати по “усвояването” в “Дневник” четем: “Оценката на 138 проекта за модернизация на мандри, месопреработвателни и рибни предприятия по програмата за развитие на селските райони е блокирана зарази участието в тях на фирми монополисти, които са разследвани от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ.... В разследването ОЛАФ установява, че по-голямата част от оборудването на мандрите и кланиците по програма САПАРД е осигурено от 10 български и германски фирми, за които има съмнение, че са злоупотребявали с монополното си положение при определяне на цените.”

Ами тъй де – ще злоупотребяват, как да бъдат озаптени – след като дори наченатия още през 2008 година процес срещу “международната престъпна група” на Марио Николов и Людмил Стойков не е долазил още да съдебно решение на първа инстанция – докато осъдените в Германия помагачи на същата тази група са вече на път да излежат присъдите си. И след като цялата история на Агенция САПАРД е непрекъснат низ от корупционни скандали.

Знак за какво е това – какво говори той на цивилизования свят – още повече, че в случая става дума за спонсори на българския президент – и на партията, под чието мъдро управление България стана член на ЕС...

Ами няма да ни дават пари, като сме такива чворове! Ще си останем само със споменатите 1,3%. А за в бъдеще – може би и без тях.

Администрация е необходима, но въпросът опира  не толкова до бройката на чиновниците, дори не толкова до тяхната персонална ефективност и личен морал, колкото до ефективността на самата система
 
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив

С изявлението  си онзи ден, че чиновниците са безсърдечни, защото затварят гишетата под носа на клиента, за да пият кафе, премиерът  Бойко Борисов удари с кол  право в едно от сърцата на един от многобройните вампири, които тормозят българския човешки живот – администрацията. Само привидно е противоречието в горното изречение, защото последствията от това да имаш много сърца или да нямаш нито едно сърце са едни и същи – безсърдечие.

Лошото е, че точно този вампир, администрацията, има многобройни сърца, дори сторъкият Шива няма достатъчно ръце, за да ги порази едновременно с кол. А това е задължително условие за победата, защото иначе, докато човек се занимава с второто или деветото сърце, първото се възстановява в още по-гаден вид отпреди. И така се стига до обезсърчаване както на героя, дръзнал да атакува с кола, така и на всички останали граждани, които потриват ръце отстрани и чакат да видят какво ще стане.

Един стар виц гласеше, че за да се завие електрическа крушка на тавана, са необходими петима милиционери /полицаи/ - един държи крушката, четирима въртят масата, на която той е стъпил. Сега да си представим колко чиновници са необходими, за да се завие същата крушка, като имаме предвид, че само тези от централната администрация според официалното признание са 63 хиляди души - колкото е числеността на полицията в страната, пак по официално признание. Ами областните и общинските администрации? Ами съд и прокуратура? Ами НАП и митници? Да не говорим за безкрайните агенции, служби, бюра, комисии и подкомисии, които сякаш изглеждат създадени специално за да тормозят невинния гражданин и да го карат да ругае безогледно собствената си държава.

Онзи ден колегата Тони Филипов описа как отишъл в НАП да уреди плащането на осигуровките си. Там първо не знаели как да го регистрират, а после му поискали договор с някоя редакция, та да признаят, че е журналист на свободна практика. И тъй като за всеки нормален човек е ясно, че ако даден журналист има договор с редакция, то той вече не е на свободна практика, а на несвободна, колегата мъдро и деликатно нарича онези чиновници “лемури”. Обосновава се с факта, че те не могат да ти вземат парите, дори ако сам им ги тикаш в ръцете. Легално не могат да ти ги вземат. Иначе, както се знае, могат.

Да не ви описвам  пък как преди няколко месеца пред очите ми се оказа, че цялото реално време за вадене на паспорт е няколко минути, при това без да плащам нищо повече от стандартната такса, без да използвам връзки или служебно положение. А преди това един михлюз на гишето в паспортна служба ме убеждаваше, че само за да пренесял необходимия документ от долния на горния етаж за подпис, били необходими поне три дни. Ако той, михлюзът, решал да ми направи услуга. Иначе – седем.

Убеден съм, че всеки има богата колекция от подобни истории. Важни са обаче не отделните случки, а фактът, че всяка от тях води до дистанциране на отделния гражданин от собствената му държава. Оттам се повишава общото ниво на социална апатия, което като цяло допълнително вреди на държавата, тя става все “по-лоша” и гражданинът, изпаднал в безкрайна спирала, първо се дистанцира от нея на квадрат, после на куб и т.н.

Истината, която емоционално много-много не ми се ще да призная, но с разума си отчитам, е, че администрация е необходима. Иначе няма как да стане, няма как да работи общественият механизъм. Въпросът обаче опира не толкова до бройката на чиновниците, дори не толкова и до тяхната персонална ефективност, колкото до ефективността на самата система.

Но все пак  да видим какво показват цифрите. В края на костовото управление централната  държавна администрация в България се води 95 825 души. В края на царското управление тя вече е 118 668 кафепийци. Шест месеца преди края на управлението на Тройната коалиция администрацията, въпреки неистовата борба на Никито Василев, наброява 131 575 душички.

Отделен въпрос тук е на кой тогава му хрумна да създава Министерство на държавната администрация, тоест, чиновнически апарат, призван да наглежда и порицава останалите чиновници. За неразбралите, но настойчиви задавачи на подобни въпроси трябва да се припомни, че това беше не проява на обикновена идиотщина, а историческа необходимост, извикана на живот от задължението да се спази коалиционната формула 3:5:8. Е, спазиха я.

Но да се върнем на цифрите. Когато през последните седмици се отчита, че след първоначалната атака, предприета най-напред от финансовия министър Симеон Дянков, а после и от останалите министри, бройката на администрацията в България е спаднала с малко над 11 на сто, аз го вярвам. Не съвсем, но като цяло – вярвам. Когато обаче в същото време се сочи, че чиновниците от сто тридесет и толкова хиляди при Станишев сега изведнъж са останали под 63 хиляди, започва да ме гложди съмнение. Колкото и да не съм добър в сметките, елката показва, че това не е спад с 11, а с повече от 50 на сто. И тъй като няма как и двете неща да са верни едновременно, съмнението ми за наличието или на неволна, или на умишлена грешка е много силно.

Както казах  обаче, това с евентуалното намаляване на бройката е най-малкият проблем. Ако и докато то се прави самоцелно, както винаги досега у нас, ефектът ще е нулев, каквито и проценти да се отчитат.

Вторият, вече по-сериозен проблем, е свързан с подобряване на компетентността и повдигане на морала сред българското чиновничество, с една дума - с подобряване качеството на “матр`яла”. Очевидно в тази посока гледа в момента Бойко Борисов, ако се съди по горецитираното му изказване колко лошо е да се затварят гишетата под носа на клиента.

Да се надяваме, че премиерът наистина се кани да изкачи второто стъпало по пътя към балансиране властта на администрацията. И не е важно дали това му е текнало, защото някой тъпак, без да го познае, си е позволил да затръшне гише току пред самия премиерски нос и да се изсули към кафенето или просто Борисов е дочул слухове на какво са подложени обикновените граждани.

Отдавна е известно обаче, че битката за човешкия морал, още повече – битката за морала на човека-чиновник, е обречена на неуспех, когато се води само по метода на убеждението.

Ако всички чиновници  в един и същи час захлопват  гишетата и отиват да пият кафе, това не е защото те са неморални хора или мразят клиентите си. Някои от тях не че не ги мразят по принцип. Но в конкретния случай те го правят не защото мразят, а защото в офиса не е въведена простата система половината гишета да работят, докато другата половина пие кафе и обратно.

Ако даден чиновник е изправен пред избор дали да следва предписанията на закона или на наредбата, издадена от неговия началник в нарушение на закона, той неизменно следва наредбата. Не е лош човек като цяло, не ви мрази индивидуално, когато ви създава главоболия, просто следва една наредба, чиято незаконност не може да коментира. Иначе ще си загуби работата.

Когато някой  зад дадено бюро попълва даден документ на ръка, после ви казва да дойдете след три дни, през което време той просто предава документа на съседното бюро, където пък колегата му въвежда данните в компютъра и след три дни ви връща за още три необходими документа, защото не са уеднаквени ръчните с компютърните форми, тези двамата не ви бавят от чист садизъм. Не и защото много харесват Кафка. Те спазват процедурата.

Вие може да ги наричате тъпи, гадни, убийци на обществено време и енергия, каквото се сетите. Но такава е процедурата и те спазват нея, не нормалната логика. Когато се промени реда и се организира обслужването по-умно, по естествените механизми, които изискват чиновниците да работят в услуга на клиентите си, а не обратно, тогава ще видите, че същите тези хора, които сега наричате садисти и как ли не още, пак спазвайки процедурата, ще работят нормално.

Така стигаме  и до третия, най-важния, етап от реализиране на така необходимата реформа в държавната администрация. Той е пряко свързан с дясната политическа идея за по-малко държава. Това означава не по-слаба държава, както се опитват да внушат някои. Означава не отвързване на анархия и хаос, стимулиране на някакъв разгул и произвол в страната, точно обратното. По-малкото държавна намеса в различните сфери на живота е единственият реален механизъм да отпаднат по-голямата част от напълно излишните административни процедури, а останалите, необходимите, да бъдат хуманизирани и организирани по правилния начин. Това автоматично решава въпроса и с бройката на чиновническия апарат, и с неговия “морал”.

Разбира се, тази работа никак не е лесна. Тя ако  беше лесна, досега някое от правителствата на прехода все щеше да я свърши.

А не е лесна, защото политиците от една страна се страхуват, че ще загубят много гласове. Представете си колко мандата могат да им донесат – или да им отнемат - гласовете на сто хиляди чиновници, умножени поне по 3, с гласовете от членовете на техните фамилии.

От друга страна - за да се реализира истинската реформа в държавния апарат, реформа, свързана с идеята за “по-малко държава”, управляващите трябва да имат стратегическа политическа и държавническа визия, а не да работят на парче – просто от днес за следващите избори или най-много за довършване на мандата.

Ето защо са основателни  съмненията, че и този път декларираните  намерения на Бойко Борисов за промяна в поведението на администрацията няма да успеят. Просто за борбата срещу тази смучеща общата ни кръв порода само един кол в сърцето никога не е достатъчен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Deutsche Welle

Българският премиер е от неделя на посещение в Лондон. Борисов започна визитата си в Обединеното кралство с футболен мач и среща със сънародници в българското посолство. Там беше и Андрей Владов.
 
Бойко Борисов пристигна в българското дипломатическо представителство направо от лондонския стадион „Стамфорд Бридж”, където беше гледал как Челси надиграва Арсенал в среща от английската Висша лига. И беше видимо доволен, че посещението му на Острова е започнало с футболен мач.

Като тълпа фенове

Срещата на Борисов с близо 400-те българи, които се бяха натъпкали в трите банкетни зали на посолството, премина горе-долу в същия дух.

Няколко души се интересуваха дали София наистина се готви да забрани двойното гражданство - нещо, което беше отречено от стоящия до премиера външен министър Николай Младенов.

Други попитаха дали могат да бъдат отпуснати пари за българската църква в Лондон. Повечето обаче приличаха на тълпа фенове, дошли само да вземат автограф и да се снимат за спомен с Бойко Борисов.

„За нас е чест, че ни оказахте внимание и дойдохте тук. Ние сме учителското войнство в Лондон”, каза представителка на едно от двете български училища. Тя беше довела със себе си и дете, което връчи на Борисов специално благодарствено писмо от Асоциацията на българските училища в чужбина.

„Г-н Борисов, аз съм попадията на отец Симеон и Ви моля да ни кажете няколко добри думи” - това желание на възрастната жена беше последвано от много други подобни в продължение на близо час и половина.

Проявите на привързаност към премиера бяха всъщност нещо очаквано - повечето от седемте хиляди българи в Обединеното кралство, които гласуваха на парламентарните избори миналата година, пуснаха бюлетина за сегашните управници от ГЕРБ.

Атаката на орела

Въпреки това някои от сцените в посолството изненадваха с нестандартна преданост, която напомняше на отминали тоталитарни времена. Ето един пример:

-   Г-н Борисов, от името на интелигенцията в Англия искаме да ви подарим тази картина.

-   Това орел ли е?

-   Да, това е „Атаката на орела”. Смятаме, че вие сте този орел...

-   Ще ги сграбча ли?

-   Хайде!

Изгрялата звезда на Борисов засенчи дори досегашния фаворит на българските приеми в Лондон - принц Кирил. Синът на бившия премиер Сакскобургготски даже не се възползва от предоставената възможност да критикува икономическата политика на настоящия кабинет - Кирил заяви, че правителството се справя „относително добре” в условията на глобална криза.

Кирил, който е инвестиционен банкер в Лондонското Сити, даде благоприятна прогноза и за бъдещето на британските инвестиции в България:

„Голяма част от британските капиталовложения бяха в имоти. Разбира се, сега се забелязва отлив - защото те бяха свързани с отпускането на заеми. Но смятам, че корпоративните инвестиции в България ще нараснат веднага щом британските компании започнат да излизат от кризата”, посочи Кирил Сакскобургготски.

Борисов: Западът не вярва на тайните ни служби

Икономическото сътрудничество е всъщност сред основните теми на започващите днес в Лондон разговори на българския премиер.

В изказването си в българското посолство обаче Борисов постави ударение не толкова върху финансовите въпроси. Той заяви, че е нужно да бъде възстановено разклатеното доверие на Запада в българските тайни служби:

„През последната една година много от службите по света не са работили с нашите тайни служби. Директно им е казано - няма да работим с вас поради... Ще спестя причините, защото има и чуждестранни медии. Ние искаме да възстановим авторитета и доверието”, посочи Бойко Борисов.

Заедно с него в Лондон са и шефовете на трите български специални служби - НРС, ДАНС и ГДБОП, които ще имат отделни срещи със своите британски колеги.

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Изключително ниско ниво на усвояване на средствата по оперативни програми – едва 1,3% от всички разполагаеми от Европейския съюз средства. Рискът от неусвояване на голяма част от предоставената от Европейския комисия предприсъединителна помощ остава. Това се констатира в Годишния доклад за усвояването на средствата от ЕС за 2009 г.

Авторите на доклада посочват, че България е единствената страна-членка на ЕС с върнати на два пъти Оценки за съответствие и все още без нито една одобрена Оценка за съответствие. Годишният доклад отразява ситуацията към 31 декември 2009 г. (БГНЕС)

Данните са изнесени днес от Светлин Танчев, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Според него, в тях няма нищо изненадващо.

Така е. Всички сме престанали да се изненадваме. В усвояването не ни бива, както в присвояването, биха казали, ако можеха да си признаят специфичните умения, родните чиновници.

Всъщност точно фактът, че в това няма нищо изненадващо е най – печален. Щеше да бъде много приятно, да бяхме изненадали света (и себе си дори) с обратното, но явно ще продължаваме да очакваме чудото да се случи.

И защо не? С Кристалина Георгиева се случи. От провала на Румяна Желева, която ни направи единствена страна членка с върнат поради непригодност кандидат за еврокомисар, се изненадаха само онези, които смятаха Бойко Борисов и Цецка Цачева за непогрешими. След което най-после “изненадахме” европейците приятно, макар самите ние да знаехме, че има способни и подготвени българи, които могат да ни представят достойно. Остана си без отговор въпросът защо това се оказа тайна само за онзи, от когото зависеше да вземе правилното решение от самото начало.

Ето още няколко приятни изненади, които можем да си пожелаем:

- Премиерът би могъл да си намери съюзници, които да не принуждават европейски самолети да се приземяват на резервни писти, за да бъде разследвано от полицията скандалното им поведение в небето над Европа.

- Медиите биха могли да започнат да го критикуват. Може и плахо. Ще бъде изненадващо полезно за самия него и за подопечната му демокрация.

- Гражданското общество, приспано още от великия хипнотизатор Сакскобургготски в далечната 2001 г. с обещания да бъде сразена “конфронтацията”, може и най-изненадващо да се събуди, ако види, че и медиите проявяват нещо като смелост.

- При наличието на посочените по-горе предпоставки може изненадващо да нараснат съпротивителните сили на обществото срещу корупцията и престъпността, което пък е предпоставка за преодоляване на негативния образ на България пред същата тази Европа, чиито субсидии отблъскваме с рекорден за ЕС успех.

Най–трудно е да изненадаме себе си. Трябва да кажем “бай, бай “ на Байганьовщината, която качва и крепи себеподобни в управлението на всички нива. Боя се обаче, че тя се превръща от спонтанно явление, в канализирана, целенасочена стратегия за печелене на популярност.

Как да си обясним иначе факта, че интелигентен и учен човек, като политологът Иван Кръстев, слиза от собственото си ниво, за да се опита да оприличи чалгата в българската политика на …джаз.

Тъкмо джазът е антитеза на чалгата (спомнете си опитите на Слави Трифонов да говори пред публиката на джаз концерт, посрещнат с мощно освиркване в София). Пред виенския “Ди пресе” Иван Кръстев формулира метафората за Борисов, хвалейки го като виртуоз в политическата импровизация, баш като джазмен. Хвърли мнозина в джаза с твърдението, че “останалите” политици в България се правели на “сенатори”.

От което става ясно, че да се правиш на сенатор у нас е порочно, докато да говориш в едно телевизионно шоу (както г-н почитаемия премиер) колко много (предполагемо) жени и девойки си “повозил” на рамката на велосипед без рамка - това е “джазово”, така ли? Не, не е. Това е чалга. Не казвам, че не е симпатично на хилещата се аудитория, но е чалга.

Така че, шоуто продължава без изненади. И никак не е джазово.

Deutsche Welle

Отминалата седмица ще се запомни със скандала, предизвикан от лидера на "Атака" Волен Сидеров по време и след полета му със самолет на "Луфтханза". Ясен Бояджиев за някои от вероятните последствия от скандала.
 
Полицията във Франкфурт на Майн разследва случая. До какви изводи ще стигне е рано да се каже, но поради по-особения статут на пътника е възможно правните последствия да се разминат.

От друга страна, точно защото не става дума за случаен пътник, ще е доста по-трудно да се избегнат негативните морални и политически последствия.

Моралните щети

Подобни, а и по-неприятни инциденти по света стават всеки ден с лица от различни националности. Поради редица обективни и субективни натрупвания обаче чуваемостта е по-голяма, когато замесените са от нашия край на Европа.

Още повече, когато са политици и народни избраници. Така лидерът на „Атака” лепва още едно срамно петно върху неблаговидния образ на България и българите, за които той иначе, по собствените му високопарни твърдения, вече 20 години води своята „битка”.

Това, разбира се, няма да ни е нито за първи, нито за последен път, тъй че някак си ще го преживеем. За самия него, естествено, от значение са не моралните, а политическите последствия.

Проблем нямаше да има, ако ставаше дума за български самолет и българско летище. Мнозинството от българската публика не се впечатлява от такива неща, които пък, от друга страна, тук е лесно да се потулят и даже да се представят наопаки.

Преобразяване за външна употреба

В случая обаче целта на „пътуването” е задгранична. Нямам предвид конкретния полет, а очевидните последователни усилия на лидера на „Атака” да се покаже такъв, какъвто не е.

Вече повече от шест месеца той е „по-тих от водата”, старателно загърбва всичките си любими тези и каузи и безропотно и самоотвержено се съгласява, подкрепя и защитава всичко, което каже или направи лидерът на ГЕРБ.

Чудодейното преобразяване явно не е за вътрешна употреба, защото тук то не може да заблуди никого. Може дори да отблъсне значителна част от избирателите на „Атака”.

Нейният лидер е готов да заплати и тази цена, защото очевидно преобразяването му е предназначено за пласиране на международния политически пазар. Злите езици отдавна говорят, например, че се подготвя взаимноизгодното му приобщаване към Европейската народна партия.

Каквато и да е крайната цел, инцидентът във Франкфурт прави пътуването до нея твърде проблематично и дипломатическият паспорт вече няма как да помогне. С това обаче възможните политически последици от случая не се изчерпват.

Български "лекции" в Германия

„Всеки човек сам може да прецени поведението си”. Така министър-председателят отклони българските репортери, поискали да узнаят мнението му за случилото се.

Опасявам се обаче, че на друго място и пред други хора няма да му е толкова лесно да се измъкне от въпроса. А въпросът е защо измежду съществуващите възможности избра точно партньорството на партия, която, меко казано, не се ползва с много благовидна слава в цивилизована Европа. И на каква цена получава нейната безпрекословна подкрепа.

Впрочем, по неизвестни причини този въпрос най-старателно му беше спестяван именно на европейски терен от припозналото го европейско политическо семейство.

Никой не повдигна въпроса и когато в лекцията си за „Българския европейски път” пред отбраната местна публика в Берлин той отново обяви, че на този път е сам и сам носи отговорността.

„Опитваме се да налагаме европейски стил на поведение”, похвали се тогава премиерът. Само десетина дни по-късно обаче във Франкфурт „лекцията” си по европейско поведение изнесе лидерът на „Атака”.

След нея вече ще е много трудно да се избягва въпросът какво прави в управлението на България „неуправляемият пътник” от самолета на „Луфтханза”.

Дневник

Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна, казва лидерът на ДСБ

Как оценявате решението на правителството за разсрочено изплащане на безспорни задължения към бизнеса?
- Моето мнение, е че тези задължения трябваше да се изплатят през миналата година. По европейската методика те се водят като задължения, и съответно - дефицит. Той трябваше да бъде отчетен през 2009 г. А отговорността да се поеме от предишното правителство. Сегашното слабо можеше да повлияе на бюджет 2009. Не трябваше да се допуска сега да се появи този голям дефицит, защото вече става отговорност на ГЕРБ. Поема се отговорност от тройната коалиция. Защо?
Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват  цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

А това ще се окаже ли проблем на макрониво?
- Разбира се, че ще окаже. Аз се чудя на всички, които прогнозират икономически растеж. Шансовете да има растеж, макар и минимален, или да има нова криза, макар и не толкова остра както миналогодишната, са по-скоро в полза на второто. Разбира се, нормално е финансовият и икономическите министри да изразяват оптимизъм. Така трябва, така говорят всички управляващи. Но т.нар. колегия - наблюдатели, икономисти, макроикономисти, са се откъснали много далеч от икономиката на фирмите. Хората там говорят съвсем други неща.

Защо това липсваше като дебат в обществото, наложен от десницата?
- Вижте, ние още не се разбираме достатъчно добре със СДС. Същите тези макроикономисти, които ги съветват, настояваха за нулев дефицит. Не искаха дори да прочетат проблемите на фирмите. Имахме преди една година спор с тях. Аз попитах:  "Какво чакате да се случи, за да кажете, че в страната има криза?" Отговорът бе " да видим, че две тримесечие има спад на БВП". Казах им, че не виждат по далеч от носа си, а те отговориха, че са обективни наблюдатели.

Какви обективни наблюдатели са тези, които спасяват Станишев от отговорността, че не е приложил антикризисни мерки? Орешарски дори се оправда с тях. Ако не беше нашият глас, пропагандата на тройната коалиция щеше да наложи, че няма криза дори когато статистиката отчете две тримесечия на спад на БВП. Вижте какво формалистично и буквално глупаво отношение. Ако си икономически наблюдател, трябва да виждаш нещата в перспектива. Ако не знаеш какво ще се случи след 3-6 месеца, значи нямаш експертиза, ти си бърборко, коментираш баналност.

Другият им аргумент беше "да не сеем паника". Това е посткомунистическо мислене - да не се произнесе нещо, за да не се случи. Как ще омагьосаме действителността с думи?  Хванахме бас какво ще бъде неизпълнението на приходите "7-5 млрд. лева срещу 2.5 млрд.". Вижте колко много сме се разминавали в прогнозите си. Затова не можахме да се разберем с Мартин Димитров какво да алармираме. Ние спорехме, а накрая - оневиняване на Станишев. И неплатеното от него се плаща от Бойко Борисов - той прави дефицит, което е несправедливо, защото лишава новото управление от неговите си шансове. С тазгодишни пари се плаща за далавери на Станишев, Сакскобургготски и Доган.

Вече излязоха данните за изпълнението на бюджета за януари, вашият коментар?
- Изглежда, приходите ще бъдат по-малко от миналогодишните. Спадът на икономическата активност вероятно продължава.

Правителството твърди, че дефицит ще има през цялото първо тримесечие, но той ще се навакса по-късно. Приемливо ли е това?
- Само ако бъде компенсиран в следващите месеци. В противен случай дефицитът може да стане неуправляем. Въпросът ви се отнася за рисковано управление на бюджета. Ако има по-ниски приходи от миналогодишните, най-вероятно през цялата година ще има неизпълнение. Наблюдавам като професионалист изпълнението на бюджета вече 21 години. Няма друг с по-дълго досие по тези въпроси от мен.

Трябваше ли още миналата година да се поставя за цел влизането ни в ERM 2 (бел. ред. - т.нар. чакалня за еврозоната) при назряващ дефицит?
- Българските финанси и икономика, парадоксално, са в добра ситуация да изпълнят критериите за въвеждане на еврото. Трудността е друга. Нужна е много силна тайна дипломатическа офанзива. Тази стратегия не трябваше да се обявява от правителството, а то да остави да се говори за това отстрани.
Процедурата на решението за влизане във валутния механизъм 2 е секретна. Трябваше да влезем в него и тогава да заговори правителството. Дори да не се постигне тази цел обаче, тя не трябва да се изоставя. Защото страната продължава да има шансове.

Трябва да се приложат и други инструменти за политически натиск. Един от тях  е да се поиска изпълнение на Договора за присъединяване на България. Страните членки са го подписали и няма как дълго да ни отказват. Ще се позовем на тяхното неизпълнение на договора, което позволява на българското правителство да спира инициативи на ЕС, за да покаже с натиск, че има тежък проблем и  че не може така. България има право и изпълнява условията, никой не може да я спира! Иначе се появява въпросът къде се намираме. Г-н Трише - банкерът на ЕС, е приятел на България, но той не е суверен и не може да решава тези неща вместо нас.

Освен това има много силна монетарна и много сериозна външнополитическа причина да бъдем в еврозоната. България е нищожна като дял от общото обращение на еврото, защото сме много малка и бедна икономика, при това с наполовина евроизирани авоари и кредити. Каквото и да се случи у нас, не може да повлияе нито на Европейската централна банка, нито на който и да е от параметрите на европейската финансова система. Става въпрос за нищожните 8.5 млрд. евро. Но влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна.

Еврозоната ще даде на България парична защита, включително срещу идващите отвън корупционни практики и пране на пари. Това е важният политически аргумент, който може да е далечен на Европейската централна банка, но би трябвало да е силен пред г-жа Меркел, г-н Саркози и другите европейски лидери.

Неотдавна обявихте, че започвате да съставяте собствена антикризисна програма, какво ще съдържа тя?
- Ключово е да се отвори усвояването на еврофондовете. Програмата на правителството беше правилна - да се създаде доверие, да се отвори финансирането и след това да се правят националните проекти. Но не се получава. Затова скоро ще завършим подготовката на най-важната част от собствените си предложения - ще предложим друга организация за усвояване на европарите, друга система за управление. Става въпрос за нова организация на изпълнителната власт за изпълнение на тези функции.

Вие твърдите, че поне досега нямате добра комуникация с ГЕРБ, смятате ли, че ще приемат предложенията ви?
- Наистина ГЕРБ отказа да разговаря с нашите представители, когато им предложихме да обсъдим проблемите на трудовата и социална политика. Вероятно мислят, че чиновниците на Емилия Масларова са по-компетентни от нас. А тези чиновници са били управлявани от нас по време на успешните реформи в тази област. И отказват сътрудничество, но след това търсят помощ по конкретни въпроси. Ще го направим още един-два пъти, но нашите хора виждат, че да работят за ГЕРБ на парче не е сътрудничество. Мотивацията им вече е подкопана.

Подкрепяте ли формата, в която продължава здравната реформа?
- Искам още веднъж да кажа и ще продължа да го повтарям, докато хората разберат. Животът и здравето им зависят от качеството на медицинската помощ, а не от това да имат наблизо болнично легло, където да легнат. Разбирам емоционалното им отношение, но то не е рационално. Ако имате сложен проблем и ви предстои трудна операция, къде ще отидете - при доктора, който я прави за първи път в живота си, или при хирурга, който ще я направи за 1001-ви път?

Трябва да разберем какво означава принципът за качественото здравеопазване. За спешните случаи си остава бързата помощ. Министерството трябва да защити здравето на хората, независимо дали те го разбират или не, а не да брани "болници". Спасяването е работа на компетентни специалисти. Как се помага е отговорност на здравната система, а не на общинарите.

Сега питам риторично: Защо всички трябва да преминават от джипито през местните лаборатории и клинични заведения, защо след това да правят същото в по-големите клинични заведения наблизо, защо се провеждат всички процедури и изследвания, които накрая се оказват непълни, некачествени и дори ненужни? Защо да плащаме за това шаманство, а не за качествена, навременна, достъпна, истинска болнична помощ, с цялата мощ на съвременните технологии и начини за лечение? Толкова ли сме богати, че да стигаме до истинското лечение по най-скъпия, бавен, мъчителен и унижаващ човешкото ни достойнство път? Защо поръсваме целия този път с пари от своя джоб?

Обявихте се против назначаването на Илиян Михов в кабинета като вицепремиер заради изказаната от него теоретична постановка за модифициран валутен борд. Толкова ли е опасна тази идея и как се съотнася към модификацията на борда, която вие наложихте в самото му начало и поискахте да се активира в края на 2008 година - възможността БНБ да начислява лихви по минималните задължителни резерви на търговските банки?
- Тази модификация не е прилагана досега. Подкрепих прилагането й, защото считам това като инструмент за активизиране на кредита. Първо, искам да приветствам г-н Михов, че застана на позицията, на която всички искахме да застане от самото начало, след като направи две не теоретични грешки, а сериозни и по същество. Нямам към  него политически или други претенции.

Означава ли, че вече бихте подкрепили включване му в кабинета, например след влизането ни в ЕРМ 2?
- Той трябва да започне веднага да се готви за отговорността, която ще поеме. Има значителен масив от информация, която е необходимо да овладее. С екип от юристи и икономисти след 2-3 месеца може да бъде готов да поеме отговорностите. Защото той очевидно има капацитет.

Казват, че ще пише стратегията. Това не е ясна задача, имаме Национален план за развитие, Национална стратегическа референтна рамка, която е одобрена от ЕС. Има стратегически документи на ЕС. Готвят се нови за следващия бюджетен хоризонт. Като човек, който е писал първите такива документи - които за съжаление след това само се преписват и то все по-лошо - смятам, че първо трябва да се установят бъдещите му отговорности. Освен това защо му е на премиера човек с такъв потенциал само за следващия бюджетен период - 2013-2020 г. За да е вицепремиер, трябва да бъде натоварен с допълнителни отговорности, за да бъде по-полезен.

Гаф ли беше назначаването на Кольо Парамов за съветник на премиера и как приемате думите на Борисов, че ще се ползва от консултациите на Парамов, дори да не му е официален съветник?
- Разбира се, че е гаф, откъдето и да се погледне. Грешката не е на премиера, а на този, който е предложил въпросната персона и на тези хора от политическия му кабинет, които не са проверили кандидатурата. Премиерът не е длъжен да знае кой, кой е сред претендиращите да бъдат икономисти. Надявам се с присъщия му здрав разум да не приеме някои съвсем безумни внушения. Те дори не са на <съветника>, а на партньорите му от "Монтерей". Имам съмнения, че до своите прозрения умниците от ДС са стигнали след наблягане върху алкохола, който вече, изглежда, не могат да носят.

Да разклатим един скелет в гардероба ви - смятате ли, че ликвидацията на "Кремиковци", която финансовият министър предопредели, е правилното решение?
- Вярвам в преценката на Симеон Дянков. Само той има информацията и може да направи диагнозата може ли да оцелее "Кремиковци". И още - може ли държавата да си позволи това, което ние навремето направихме, за да му удължи живота. Това е сложно решение, което може да се вземе само от политик и експерти, които разполагат с цялата информация. Аз им се доверявам.