id = "FBMainForm_1101652" action="/analysis.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Analysis New Entry  Search  

« Previous 1 of 857 Next »
 
Токът: трите най-често задавани въпроса
by newswriter on 


Политиците трябва да кажат истината за цената на тока, а избирателите им трябва да я приемат. Иначе катастрофата е неизбежна, твърди Ясен Бояджиев и дава отговор на трите най-често задавани въпроса около цената на тока.

DW.de
 
„И пак го питат и го разпитват”... Ще има ли шоково поскъпване на тока? Кой ще плаща натрупаните дългове в енергетиката? И щом ще вдигат цената на тока, защо не ни вдигнат и заплатите?

Напоследък не можеш да си пуснеш телевизора, без да чуеш как загрижени водещи задават тези три въпроса. А политиците насреща им (все едно дали от управляващите или от опозицията) се чудят как да излъжат, за да се харесат на хората.

Крайно време е едните да кажат, а другите да приемат истината. А тя е, че години наред, възползвайки се от ширещата се заблуда, че цените (както на стоките и услугите, така и на труда) зависят от тяхната добра воля, българските политици се опитват да си купуват „харесване”, а оттам и власт, чрез т.нар. „социално поносима” цена на тока. Така те постепенно докараха енергетиката до днешното непоносимо положение - победа на политиката над здравия разум. Или според определенията на специалистите: „катастрофа”, „тиктакаща енергийна бомба”, "избутване на енергийния сектор от ръба на скала, на която той се крепи с последни сили".

Ямата

За да потиска крайната цена на електроенергията, в продължение на години държавата съвсем съзнателно изключваше от нея реални, икономически обосновани и неизбежни разходи. Така тя не само нарушаваше собствените си наредби и закони, но и „изкопа” огромна финансова дупка - задължения за енергия, произведена и доставена от енергийните предприятия, но неплатена от потребителите.

За да поуспокои политическите турбуленции, само през миналата година държавата на три пъти понижи цената на тока, вследствие на което до края на юни тази година „дупката” стана около 1,5 милиарда лева. Въпреки съвсем минималната промяна в обратната посока, с приетия от 1 юли ценови модел за следващата година се залага горе-долу още толкова нов дефицит - тоест, удвояване на „дупката”. За да си представите мащабите на бедствието, трябва да знаете, че годишните разходи за закупуване на цялата електроенергия, потребявана в бита, възлизат на около 1.8 милиарда лева.

Електроенергетиката, разбира се, е технологически сложна система, а електрическият ток е специфична стока - най-малкото защото няма как да се складира, за разлика от други стоки. Но понеже и за него са в сила основните пазарни закони, за още по-голяма яснота можете да си онагледите ситуацията с всяка друга производствена верига, която познавате. Представете си, например, че за да се покрият горе-долу всички разходи за производство и доставка на един хляб, цената му трябва да е 1 лев. Но какво ще стане, ако някой „отгоре” реши да нареди хлябът да не се продава по-скъпо от 90 стотинки, а после това му се стори недостатъчно и спусне цена, която е с още 20-30 стотинки по-ниска?

Последиците

Ако това се случи, по цялата верига на производството и търговията с хляб ще започнат да се трупат задължения, които ще нарастват дотогава, докато заетите в тази верига не се откажат от бизнеса си. През това време зърнопроизводителите, мелничарите, хлебарите и търговците ще остават с все по-малко пари за семена, горива, техника, заплати и връщане на кредитите си. Ще последват фалити, уволнения и все по-голям недостиг на зърно, брашно и хляб.

Но да се върнем към тока. Политическите игри с цената му вече са докарали или изправили пред фалит голяма част от енергийните предприятия - от най-затънтената въглищна мина до Националната електрическа компания. Заради спестените разходи за поддържане и развитие на мрежата авариите стават все по-чести. Няма да е чудно, ако скоро се наложи да си спомним какво означава режим на тока.

Понеже обаче енергетиката е особено ключов отрасъл, сривът в нея ще има мултиплициращ ефект върху цялата икономика, върху инвестиционния климат и финансовата система (зад инвестициите в отрасъла стоят многомилиардни кредити). И накрая - „социалната” цена на тока ще има и съответните катастрофални социални последици.

Отговорите

Така стигаме до отговорите на трите най-често задавани въпроса. Да, ако не искаме всичко това да се случи, цената на тока трябва да се повиши. Дали ще е „шоково” или не, зависи от гледната точка. Но е факт, че колкото по-бързо цената достигне ниво, което покрива себестойността и дава възможност за развитие на отрасъла, толкова по-добре. За размера на това повишение има различни оценки.

Най-песимистичната гласи, че за да се покрие текущият недостиг на годишна база (тоест, за да не се удвои „дупката”), цената трябва да е с 35-40% по-висока от действащата в момента. Ако обаче трябва да се покриват и вече натрупаните задължения, повишението трябва да е с общо 80 до 100%.

Кой ще плаща? Естествено, всички ние. При това не само през цената на тока, а и през данъците. Понеже има и още една „дупка”, за която дотук не беше ставало дума - милиард и половина дългове за построения хидровъзел „Цанков камък” и непостроената АЕЦ „Белене”.
 
Колкото до въпроса защо след като ще вдигат цената на тока (най-ниската в ЕС), не ни вдигнат и заплатите (още по-ниски), трябва ясно да се каже, че той е напълно безсмислен. Може и да изглежда дълбоко несправедливо, но от гледна точка на безмилостната икономическа логика между цената и заплатите няма никаква връзка. Не политиците вдигат заплатите, а работещата икономика. А и хората са най-различни, с различно потребление и различни финансови възможности - за немалко от тях цената на тока не е никакъв проблем.

Крайно време е държавата да спре да субсидира всички поравно чрез „социално поносимата” цена (което също е дълбоко несправедливо). Тя трябва да насочи социалната си политика само към онези, които наистина имат нужда. И трябва да освободи пазара и конкуренцията. Само така може да се гарантира ефективна, печелеща и развиваща се енергетика при възможно най-ниски и справедливи цени.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Случаят „КТБ” трябва да бъде разследван от независими експерти от ЕС
by newswriter on 


Налице е системен проблем в банковата ни система, който заплашва и европейската система от търговски и инвестиционни банки

Ивайло Калфин
Сега

 
Досега имахме две причини за разклащане на националните икономики в Европа. Първо, "лоши" активи на банки, които в един момент спират да носят очакваната доходност. Това се случи в Испания, частично в Белгия, Германия.

Втората - невъзможност националните бюджети да обслужват държавния дълг, без да влязат в спиралата на неговото увеличаване. Такива бяха случаите в Гърция и Португалия.

Има и една трета група, но тя се отнася по-скоро до рисковите банкови инвестиции - Кипър, където банковата система пострада покрай отписването на задължения на Гърция, подсилено от значителни тегления на пари от руски, а и от кипърски вложители.

Европейският съюз, макар и тромаво, отговори на тези предизвикателства, като сложи основите на Банковия съюз и затегна правилата във фискалната област.

България обаче сътвори прецедент

Макроикономически досега страната стои добре - нисък държавен дълг и бюджетен дефицит. Да, за сметка на мизерни доходи и бедност, но сега в Европа малцина се занимават със социалните фактори като източник на стабилност. Банковата система е добре капитализирана.

От години БНБ самоуверено твърдеше, че банковият надзор в България поддържа много по-ликвидна и стабилна система на търговските банки.

Докато не дойде КТБ. Как така четвъртата по големина банка в страната не просто преустанови работа, но беше на ръба да предизвика паника в целия банков сектор?

Оказва се, че тя е прецедент, който показа огромни институционални дефекти. Именно затова проблемът с КТБ не може да бъде отнесен към обичайната практика да се изолира една банка с проблем, така че да не зарази цялата банкова система. Тук проблемът е системен и затова поставя под съмнение доверието към банковия надзор.

Много институции имаха своя "принос" по случая с КТБ

Прокуратурата, която отстрани шефа на "Банков надзор" и направи показни обиски във фирми около КТБ; медии, които разпространиха анонимно писмо, свързано със започналото разследване за източване на банката; изказвания на депутат от ДПС, който обяви, че от КТБ са източени милиарди, и влезе в открита война със собствениците на банката; БНБ, която призна, че не е имало контрол върху кредитната документация на банката и върху касовите операции, и то само месеци след като позволи на КТБ да купи местния клон на "Креди агрикол" след обстойна проверка; одиторите, които са проверявали финансовите отчети на банката, но също и наличието на системи за вътрешен контрол.

Да не говорим за правителството, което гледаше като зрител, неуместните изказвания на политици и партийни лидери и т.н.

Развитието на нещата показва наличието на системен проблем, свързан с функционирането и надзора върху банковата система. Очевидна беше неадекватността на институциите и процедурите.

Този системен проблем ще представлява риск, докато не бъде отстранен. Заплахата може да бъде не само за българската, но и за европейската система от търговски и инвестиционни банки.

Рисковото управление може да се поеме от експертна комисия, която да оцени всички действия на КТБ и на институциите през последните месеци и която да предложи съответни нормативни мерки. В нея обаче не бива да влизат представители на институциите, които ще отидат с мандат да защитават действията на началниците си, а от независими експерти.

Ръководител на тази комисия България трябва да потърси с помощта на Европейския банков орган и Европейската централна банка. Заключенията на експертната комисия трябва да бъдат публични.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Форбс": Въпросите в случая с КТБ са повече от отговорите
by newswriter on 


В България се играе политическа игра на табла, като дори БНБ е пул в нея
 

Вече знаем какво стои зад скорошното масово теглене на пари от български банки. И това е измама, съобщава списание "Форбс" в статия по темата, озаглавена "Странният случай с масовите тегления от български банки".

В нея се казва, че БНБ открива в Корпоративна търговска банка "меко казано, действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики".

Изданието информира за установените липси на кредитни досиета, отпускането на заеми на свързани с мажоритарния акционер лица Цветан Василев, решенията, които централната банка е взела, за да се справи със ситуацията, и арестите на хора от ръководството на КТБ.

"Според изчисления на българското Министерство на финансите разходите по гарантирането на депозитите ще повиши бюджетния дефицит от 1.8% от БВП на 3%, се казва в материала, като се цитира агенция "Ройтерс".

Това е над посочения в договора от Маастрихт лимит, което пък ще е сериозно разочарование за Брюксел, посочва авторката на статията Франсис Копола.

Според нея случилото се повдига сериозни въпроси и за способността на БНБ да контролира банките ефективно. Копола допълва, че само преди месец за КТБ е казано, че е в добро здраве, а сега е в несъстоятелност, в резултат на голяма измама.

"Форбс" посочва, че БНБ е наясно, че контролът в този случай е бил неадекватен, а станалото не вещае нищо добро за бъдещето на банковия надзор в България. Авторката на статията посочва, че всичко изглежда много мътно, като въпросите са повече от отговорите.

В статията се посочва, че проблемите на КТБ започват, когато един от основните вложители в нея Делян Пеевски изтегля парите си заради спор с Василев. Въпросът, на който трябва да се даде отговор, според "Форбс", е защо Пеевски е постъпил така, каква информация е имал, от кого я е получил и знаел ли е за измамата.

Авторката изразява мнение, че вероятно Пеевски е бил предупреден.

Според "Форбс" по-страшно е, ако е вярна друга хипотеза, изведена от самия Василев - че става дума за дирижирана кампания за неговото дискредитиране.

"Ако това е вярно, ставаме свидетели на политическа игра на табла от български олигарси с банката и нейните служители, като дори БНБ вероятно е пул в нея. Тогава залозите са много високи - победителят получава контрол над българската финансова система и вероятно следващото правителство, докато губещите ще се озоват в затвора, ще емигрират или просто ще загинат", казва изданието.

В заключение авторката на статията посочва, че въпреки многото информации по темата, включително и за опита за дестабилизиране на банковата система чрез атаката срещу ПИБ, това, което не е известно, е кой стои зад всичко това и каква е неговата цел.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

С какво България привлича и отблъсква
by newswriter on 


Летният туристически сезон е в разгара си, а българските туроператори бодро рапортуват за растяща посещаемост и подобряващо се качество на българския туристически продукт. Така ли е наистина?

Дойче Веле
 
По утвърдена традиция и тази година Слънчев бряг е епицентър на скандалите, свързвани със състоянието и сигурността в българските летни курорти. Активният сезон там вече е в разгара си и сигурен белег за това са пресните криминални новини за пребити и ограбени чуждестранни туристи. Има и добри вести – за втора поредна година пенсионери от Германия обикалят по маршрутите на културния туризъм, в които черноморските курорти са само кратка спирка.

Кой харесва гигантските хотели?

Шефът на софийския Институт за анализи и оценки в туризма Румен Драганов информира, че понастоящем са заети 97 процента от леглата в хотелите по българското Черноморие. А това, според него, означава само едно – отлично качество на туристическия продукт в страната. „Българската туристическа индустрия работи с 350 задгранични туроператори, обслужва годишно 7,5 милиона чужди туристи и 11 милиона клиенти от България.

Досега никой не е осъдил български хотел или ресторант за зле свършена работа. Повече от половината от словашките посетители на Черноморието избират отново България за следващата си отпуска. А Гърция предлага по-малки и по-стари хотели от българските“, мотивира се Драганов.

Но има и други мнения. Ето само две от тях: във форума на вестник "Новинар" читател с псевдонима "Светослав" пише, че няма сила, която да го накара отново да отиде в Созопол, че е отвратен от мръсната вода, липсващите паркинги и ред по улиците и високите такси за всичко на плажа.

Камелия Фукс от германската провинция Баден-Вюртемберг също не е доволна от видяното в Златни пясъци: „Само в България се плаща за плаж - даваме по 25-30 евро за два шезлонга и един чадър на ден, но не сме доволни от чистотата. Много германци я намират за отвратителна и не повтарят грешката да дойдат пак следващото лято. Младите идват включително заради евтиния алкохол и си устройват запои. По-добрите български хотели са също толкова, или дори по-скъпи от същата категория хотели в Гърция или Египет", споделя германската туристка.

Само евтин алкохол ли е България?

Представителят на германския туроператор ITS Калин Сутев твърди, че скандалната слава на опиянчените младежки летувания по българското Черноморие остава в миналото. „Никакъв „Балерман“ няма вече в България“, казва той по повод на сравненията със същото явление на Балеарските острови. Румен Драганов също не приема, че България има славата на евтина алкохолна дестинация: „Тази мода отминава. Клиентите на западноевропейските туроператори, които организират така наречения „екстремен туризъм“, са намалели с 30 процента“, твърди Драганов.

Според него вината не е само в западните туристи, защото и руските гости на Черноморието определено не са пълни въздържатели. Част от проблема трябва да се търси в неизвестните организатори на пиянските „крол-турове“ по барове и дискотеки, убеден е той. Камелия Фукс повдига малко завесата пред въпросните организатори: всички оператори, които водят немскоезични младежи, всяка вечер събират клиентите си заедно в центъра на Златни пясъци за организирани под германския флаг запои на символични цени и в неограничени количества.

Подобна репутация има и Слънчев бряг", сочат наблюденията на Фукс. Тя обаче е забелязала и нова тенденция - все по-голяма част от по-възрастните туристи се решават на обиколки из страната, за да се запознаят с културно-историческите ѝ забележителности.

Големите проблеми остават
 
Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма не крие, че зад гръмките цифри за възхода на международния туризъм в България се спотайват остри и нерешавани с години проблеми. Те са свързани със състоянието и стопанисването на инфраструктурата в българските курорти, а също и с липсата на политики и адекватно мислене в институциите по отношение на туризма.

„Само преди дни с изумление научих, че в съдебен спор с Българската православна църква държавата е изгубила няколко безценни имота във Великотърновско, за които чиновниците дори не са подозирали, че са държавни, камо ли някой да полага грижи за тях. Подобно е отношението към културно-историческото наследство на други места, което смачква перспективите за развитие на туризма, свързан с това наследство“, негодува Драганов.

Липсата на идеи за разширяване на сравнително късия летен и зимен туристически сезон, както и на заетостта в него, е солиден бонус за развитието на туризма в... Гърция. Освен че все повече българи предпочитат гръцките курорти за своята отпуска, натам масово се насочва и квалифицираната в ресторантьорско-хотелиерския бизнес работна ръка. "Курортите в цяла Северна Гърция все повече разчитат на българския си персонал. В цели заведения там се говори само на български", е констатирал Драганов.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Когато БНБ заспи на пейката
by newswriter on 


Ситуацията в България изисква не валутен, а политически борд, смята Татяна Ваксберг. Нейното мнение е, че финансовата стабилност се е оказала застрашена именно от политиците, за което не липсват примери.

Дойче Веле
 
България не се справя със своята политическа самостоятелност и естествената последица от този факт би била просто загубата на същата тази самостоятелност. За липсата на 3,5 милиарда от КТБ е отговорна централната банка и минимум четири политически сили, които са избирали и контролирали ръководството на БНБ в последните десетина години.

В хронологичен ред тези сили са следните: НДСВ, чийто кадър беше управителят на централната банка Иван Искров, и която първа го избра за управител; ГЕРБ, която го преизбра за управител и 4 години му приемаше отчетите като партия на парламентарното мнозинство; БСП, чието мнозинство приемаше отчетите преди и след ГЕРБ, както и ДПС, която единствена участва в управлението на страната от 2001 година без прекъсване и единствена има депутат, пряко замесен в банковия скандал.

Картината вчера, картината днес

Само довчера нещата изглеждаха така: разбойници в бели якички са превзели една банка /КТБ/, взели са си от нея много пари и са избягали - един в чужбина, друг в парламента. Пътьом са докарали банката до фалит, щастливи в успелия си опит да превърнат своите кредити в невъзвръщаеми.

От вчера на обед обаче описаната картина е толкова съществено допълнена, че вече няма смисъл да бъде разказвана по горния начин. Новата картина е следната: централната банка фактически признава, че не е извършила основните си задължения и затова е пропуснала основните елементи на разбойническия грабеж /изтеглянето на суми, което би следвало да контролира; натрупването на кредити с неясно какви обезпечения; изпаряването на доказателствата за тези кредити; факта, че КТБ е рискова банка/.

Историята в скобите е извод от думите на управителя на БНБ Иван Искров от петък. Той казва, че липсват кредитните досиета за кредити в размер на повече от 3 милиарда и допуска, че това е умишлено. Уточнява, че не носи отговорност за това, защото отговорността е на негов заместник. И накрая предлага да разреши проблема по следния начин: да извади пари от централната банка, за да ги даде до стотинка на всеки пострадал от собственото му недоглеждане на фалита.

Речта на Иван Искров е като историята на квартален полицай, постъпил на работа по извънреден щат - назначили го да следи многото гангстери в квартала, а той заспал на пейката, докато на метър от него отлушително се стреляли точно основните квартални банди. Вече събудил се, казал, че не е виновен, но затова пък e готов да поправи щетите - да извади от джоба на полицията пари и да ги даде на всички потърпевши от следобедния му сън.

Кой за какво отговаря

Според член 79 и 79в. от Закона за кредитните институции "БНБ упражнява надзор върху дейността на банките" и на "рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени", "разглежда подадените сигнали за потенциални (...) нарушения на този закон", като "надзорният преглед и оценката се извършват най-малко веднъж годишно".

Според Закона за БНБ, централната банка се отчита пред Народното събрание, което пък на свой ред избира управителя и подуправителите, които този управител е предложил.
Да се твърди, че Цветан Василев, Делян Пеевски или който и да било друг би могъл еднолично да унищожи следите от над 3 милиарда, би било само шега със здравия разум.

Точното твърдение е следното: БНБ е тази, която е поддържала заблудата за доброто състояние на КТБ /"КТБ не е фалирала банка", каза Иван Искров дори на самия 20 юни тази година, след като би следвало да е имал данни за вече изтеглените в брой милиони/ и тя е тази, която носи отговорност за неупражнен или неефективен контрол. Може да го е правила или умишлено, или от престъпна небрежност, трета хипотеза просто няма.

По-важният въпрос обаче е в това как е действал парламентът - органът, пред който се отчита недобросъвесткният контрольор БНБ.

Криминализация дори и на валутния борд?

На езика на предприсъединителните преговори с ЕС България е неработеща демокрация с неработеща финансова система. Как иначе да определим едно място, в което контролните органи не контролират, политическите органи не произвеждат политики, а всички заедно продуцират кризи? Само че България е член на ЕС, а не страна в предприсъединителна фаза. И вчера рухна най-големият ѝ плюс и неоспорвано досега завоевание в очите на ЕС - увереността във финансовата ѝ стабилност.

Само довчера изглеждаше, че криминализацията на политическия живот е преодолима, след като не може да засегне истински стабилните сфери от типа на финансовата. Оказа се, че може. Разгръщането на криминалния потенциал на българската политика е успяло да стигне дори и до онази зона, която би следвало да е в ръцете на външни и независими сили - валутния борд, който през 1997 г. лиши страната от финансов суверенитет, за да ѝ донесе повече стабилност. А през цялото време е имало нужда от друг борд: политически.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Случаят КТБ – буржоазна мелодрама с болезнен изход за зрителите
by newswriter on 

Георги Гочев
Дневник


Емоциите около рухването на КТБ утихват, държавата гарантира влоговете на спестителите, след направен одит БНБ излезе с доклад за състоянието на банката, главният прокурор вече е сезиран за установените нарушения.

Междувременно няколко души бяха арестувани, задето са разпространявали невярна информация за състоянието на друга банка. Слуховете, че ще ни сполети банкова катастрофа като онази през 90-те, бяха опровергани. И въпреки това

върху успокоението лъсна едно мазно петно

Не стига че цял месец волю-неволю гледахме жалката семейна свада между Делян Пеевски и Цветан Василев, ами накрая се оказа, че ще плащаме и за техния развод. Сметката за загубите на КТБ, както изглежда, ще бъде покрита с обществени средства от специален фонд на БНБ, гарантиращ, в случай на банкова криза, влоговете до 100 000 евро. Обяснението за това действие – всички трябва да защитим стабилността на банковата ни система.

Добре, само дето БНБ побърза да обяви, че ще плати загубите на вложителите в КТБ преди още квесторите да са се произнесли точно какви са тези загуби и на какви действия или бездействия се дължат те. Това бързане води до две предположения. Че в БНБ всъщност са били наясно какво е ставало в КТБ; и че някъде вече е било взето решение да не се търси материална отговорност от собственика на банката, ако той не си търси обратно банката.

Първото предположение се подкрепя от необичайната бързина, с която прокуратурата събра улики и повдигна обвинение срещу Цветан Гунев – подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор. Второто – от необичайното спокойствие, с което Цветан Василев, иначе потаен в работите си, сам повика някой да му рови в банката и на практика я остави да премине в чужди ръце.

Освен това, между първите сигнали за проблем в КТБ и реалното поставяне на банката под надзора на БНБ, минаха няколко дни. Ако някой е разполагал с информация, че предстоящото да се случи, той навярно се е възползвал от нея и е

спечелил в създалия се хаос

От хората, които са разпространявали (или може би по-точно – търгували) с такава информация, също би трябвало да се потърси отговорност.

Та искам да кажа, че нашата държава би била безукорен гарант по случая КТБ, ако освен частните влогове до определената сума, тя гарантираше и две други неща, също толкова важни като парите на вложителите – че, първо, ще разкрие цялата истина за създаването, захранването и рухването на КТБ, и, второ, ще дири съдебна отговорност от лицата, довели тази банка до състояние, което много прилича на фалит – макар и упорито да не се назовава фалит.

Първата стъпка в тази посока беше направена от БНБ на 11 юли – от доклада за одита категорично става ясно, че в КТБ са извършвани финансови злоупотреби в особен голям размер. Ден преди банката да бъде поставена под надзор, от нея със знанието на Цветан Василев са били изтеглени 205 милиона лева. "Разследващите органи могат да отговарят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка", се казва още в доклада.

Следващият ход вече е на прокуратурата и политиците. Но дали те ще го направят? Изглежда по-логично друго –

да ни спестят конкретната истина

за делата на Цветан Василев и да добавят още един епизод към буржоазната драма ала Молиер, която ни разиграват от началото на кризата в КТБ.

Припомням най-ярките епизоди, които гледахме до този момент.

Най-напред, след като Делян Пеевски нададе вой срещу Цветан Василев, прокуратурата, до този момент задрямала край сцената, изведнъж се плесна по челото и хукна към КТБ. Оказа се обаче, че нейният сценарий не съвпада с нашия. Бригадата на Цацаров не търсеше следи от престъпни сделки и търговия с влияние; търсеше улики за поръчано от Цветан Василев покушение срещу Делян Пеевски.

Във втория епизод защитниците на реда се оттеглиха от сцената, за да влязат жените. Първо, все едно бае на банките, финансовият министър монотонно повтаряше думата "сигурност". След него Бойко Борисов ревна с цяло гърло, че съпартиецът му Вежди Рашидов ще си посегне на живота, ако не получи обратно парите си. Разстроен и умилен, човекът на изкуството тръгна по телевизиите, за да обяснява как с честно длето и честен чук е спечелил... над два милиона лева.

В третия епизод вече владееше хладнокръвието. След като пред ПИБ се извиха опашки от уплашени вложители, Цветлин Йовчев показа пред журналисти банковата си карта и се зарече, че няма да я използва, защото вярва в стабилността на финансовата ни система. Веднага след това Иван Костов се яви по БНТ и с помрачена сериозност декларира, че е "страж" на банковата стабилност – удобно забравяйки, че възходът на Цветан Василев започва именно по негово време.

След като в предпоследното действие ни се представи страж, на края на мелодрамата вече трябваше да ни се представи и спасител. Свалил костюма на оплаквачка, пуснал на пълна мощност месианската си аура, Бойко Борисов от сутрин до вечер опяваше по медиите, че само ГЕРБ ще ни спасят от предстоящото бедствие – и той удобно забравяйки, че при неговото управление държавата влагаше огромни суми в банката на Цветан Василев.

Та, в крайна сметка, какво ни казаха политиците с тази реторична смес от

патетика, фалшива строгост и прекроени истини

Че банкова криза няма, че валутният борд е стабилен, но има икономическа и обществена криза, която обаче не е банкова. Дори отделните части на твърдението да са верни, то би объркало абсолютно всеки – камо ли пък общество като българското, чийто инстинкт за истина и справедливост е хронично недохранван и малтретиран от властта.

Страховете на едно такова общество се лекуват не като му повтаряш да не се плаши, а като назовеш истинските имена на неговия страх и му посочиш причините да се страхува. Колкото повече политиците повтарят, че банкова криза няма, толкова повече обществото ще разбира, че банкова криза има.

Единственото лекарство в случая КТБ е истината
за забогатяването на Цветан Василев и Делян Пеевски


Всичко друго би било неефикасно обществено плацебо.

Разбира се, тази истина е част от една по-голяма истина за формирането на съвременното частно богатство в България. Нея обаче едва ли някога ще научим. И сега, вторачени в банките, пропуснахме дори това, че съвсем скоро ще изтече законовата давност за престъпленията, извършени от комунистическия режим – между тях и финансовите престъпления, довели страната ни до три пълни фалита и създали условията за властта на днешните олигарси.

Политиците обаче нямат никакъв интерес да разкриват нито конкретната истина за възхода и падението на КТБ, нито по-общата истина за преминаването на социалистическите държавни средства в частни ръце. Първо, защото голяма част от тях са участвали активно в този процес. И, второ, защото

амнезията за политическите грехове
и страхът от бедността и безпомощността


са двата основни фактора, които от налагането на комунизма та досега легитимират властта в България. От много отдавна ние живеем обществено и се управляваме като дефанзивно общество – като общество, което се свързва и управлява от своите страхове и кризи.

Затова в края на едно абсолютно провалено управление, при едва-едва кретащо доверие в политическия елит, точно преди избори, политиците имат огромна нужда да се говори за криза. Управляващите – за да могат да се изсулят от властта, без да обясняват на своите клети избиратели какво са вършили през последната година.

Опозицията – за да има кауза, с която да обедини недоволните гласове. Неспособни да измислят що-годе прилично обяснение за своите безобразия, управляващите ги скриха зад призрака на кризата. Неспособна да ни обедини в позитивна цел, опозицията ще ни обедини – за пореден път – в борбата за оцеляване.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Нетърпимост
by newswriter on 

Антоний Гълъбов
http://offnews.bg


Съчетанието между некадърност и крадливост е най-опасно за страни като нашата. Ако нещо не може да бъде откраднато, то бива разпиляно или дори блокирано, така както се случва с европейските фондове за България.

Това е най-лошата фаза на политическата корупция, при която държавата не само е превзета от корупционни схеми, но и корупцията се превръща в подробност от пейзажа, в нещо, с което като че ли всички привикнахме.

Основният проблем в момента е съчетание между няколко неблагоприятни тенденции.

Липсва гражданска енергия за съпротива и търсене на отговорност от управляващите. Публичните институции, които би трябвало да противодействат на корупцията, са блокирани или напълно компрометирани. Пространството за публичен дебат е сведено до медиите, огромното мнозинство от които, на свой ред реализират корпоративните интереси на своите собственици.

Интерпретациите и коментарите са много повече отколкото обективната информация за случващото се в страната. Коментарите взаимно се обезсмислят, а липсата на информация задълбочава усещането за безпътица.

Политическите партии са напълно неспособни да формулират какъвто и да било дневен ред извън обхвата на собствената си зависимост. Гражданското общество или поне онези групи от активни граждани, които поддържаха протеста, днес изглеждат демотивирани и разколебани в необходимостта да продължат да защитават принципи и ценности.

Страната ни губи позиции и постепенно се превръща в неразбираем и безинтересен пример за това как не трябва да се правят реформи.

Този списък може да бъде продължен, но това няма да ни доближи до възможни решения на проблемите, които се струпаха над страната ни като градоносен облак през последната година и половина.

Загубата на споделена перспектива за преодоляване на негативните ефекти от кризата насърчава радикалния социален и национал-популизъм. Все по-лесно изглежда общото усещане за безизходица да бъде трансформирано в искане за забрана на партиите, пращане на всички политици в затвора, прогонване на чуждестранните инвеститори, обща национализация и… нова диктатура. Гласовете на онези, които настояват, че решенията могат и трябва да бъдат търсени само в рамките на демокрацията, звучат все по-слабо.

Безогледното заобикаляне на закони и принципи се превърна в най-ярката емблема на съчетанието между некадърност и корупмираност на властта в България.

Към края на своето съществуване е най-слабото Народно събрание от началото на политическите и икономически промени у нас. Почти двадесет и пет години по-късно българските партии успяха да произведат парламент, чиято практика би трябвало да бъде разглеждана от студентите по право като пример за рисковете пред закона, произтичащи от политическата корупция.

Този състав на Народното събрание произведе правителство, което остана единствено и само израз на корпоративните зависимости между партиите, които го подкрепиха. От създаването си до скандалния край на мандата си това правителство успя да концентрира в себе си целия политически цинизъм и престъпна алчност, които генерираха във властовия елит на България изминалите години.

През тази година и половина след подаването на оставката на ГЕРБ страната ни навлиза във все по-дълбока обща криза, с всичките й трайни негативни последици. Досегашният ни опит показва, че от подобни периоди на обща криза успяваме да излезем за период от около пет до седем години.

Вярно е това, че два пъти сме излизали от такава криза с нова енергия за реформи и сме постигали конкретни резултати, но сега и тези перспективи не изглеждат достатъчно надеждни. Почти всички държавни институции са засегнати от кризата и не могат да се противопоставят на нейното разрушително действие.

Повече от всякога трябва да се запитаме какво може да се направи в тази ситуация? Ако доверието в партийната политическа система поне частично беше запазено, можехме да разчитаме на това, че опозиционните партии ще успеят да неутрализират амбициите на управляващите за разграбване на страната и подмяна на демокрацията.

За съжаление, това не е така. Разбира се, че българските граждани трябва да се опитат да се включат в най-простата и лесна форма на политическо участие като гласуват на предстоящите извънредни избори. Но, само по себе си, дори и това универсално средство може да се окаже недостатъчно.

Авторитетът на съдебната система е трайно подкопан. Именно това ни отдалечава от перспективата на италианската инициатива „Чисти ръце”, тъй като няма достатъчно магистрати, които да са готови да рискуват всичко в името на справедливостта и равенството на гражданите пред закона. Откровените лъжи, които у нас се превърнаха в част от репертоара на политическия популизъм, нямат нищо общо с историята на борбата срещу мафията в Италия, която продължава и до днес.

Доверието в синдикатите и професионалните съюзи е критично ниско и не би могло да се очаква именно чрез тях да бъде генерирана нова гражданска енергия, още повече, че част от техните структури охотно продължават да участват в пазарлъците на властта.

Подкрепата и доверието в гражданските организации също не е достатъчно, за да бъде съчетана тяхната експертиза с гражданското усещане за нетърпимост. През всички тези години именно в неправителствените организации бе натрупана експертиза, там бяха формирани добри професионалисти с модерно демократично мислене, но относителната им отдалеченост от групите, чиито интереси се опитваха да отстояват, ги оставя встрани от възможността за решителна намеса.

Доверието в медиите се изчерпва с разбирането за това, че ако някъде се появи телевизионен екип, проблемите започват да се разрешават. Мнозинството от българските граждани възприемат електронните медии и най-вече телевизията като последна преграда пред управленския и криминален произвол. Липсата на видими и категорични следствия от журналистическите разследвания обаче разколебават и тази опора, разрширявайки социалния песимизъм и апатия.

Относително съхранено е само доверието в Президента, но поне засега той не може да се намеси непосредствено в управлението на кризата. През следващите две седмици, в които всички тези негативни фактори ще продължат взаимно да усилват разрушителната си сила, българските граждани не могат да разчитат на непосредствена подкрепа. Нещо повече – част от защитната тактика на управляващите е да задълбочат масовото усещане за загуба на перспектива и да обездвижат всеки опит за съпротива, която би могла да застраши интересите им.

На какво, все пак, можем да разчитаме? На първо място - на това, че служебното правителство ще осигури повече прозрачност върху сделки, договори, споразумения и корупционни схеми. Освен ангажимента му да подготви изборите, служебното правителството трябва да направи пълна равносметка на действителното състояние на страната.

Опитът ни от миналата година показва, че служебно правителство може да се справи с подобна задача. Установените престъпления и техните извършители, включително ако става дума за предателство срещу интересите на България, трябва да поемат пътя към съда.

Ако искаме, поне след време, да имаме повече доверие на съдебната власт, на това управление не трябва да бъдат спестени нито проверките и разследванията, нито осъдителните присъди. Колкото и зле да звучи подобен призив, той е единствената алтернатива на политическия реваншизъм и личната саморазправа.

Никога не трябва да забравяме, че сме граждани на Европейския съюз. В Хартата на основните права на ЕС за първи път в модерната история на света е записано, че като европейски граждани имаме право на добро управление, на коректна и отговорна администрация.

Хартата има същата юридическа сила като Договорите на ЕС. Нашите права са основата на Европа и от нас зависи да ги защитим, когато сме изправени пред разрушителната сила на съчетанието между некадърност и корупция.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Няма как КТБ да е "грабежът на века", а БНБ да е цялата в бяло
by newswriter on 


Опитът на централната банка да ограничи информацията по тема от интерес за цялото общество е или страх, или признание за вина

КРАСИМИР ЦИГУЛАРОВ
Сега


До вчера някой може и да се е съмнявал, че и БНБ има вина за създаването на недоверие към банките. Вече няма защо да се съмнява. След като декларира, че до петък ще обяви резултатите от одита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързаната с нея "Креди Агрикол", управата на БНБ реши да ги представи пред няколко избрани медии, с поименен списък на присъстващи журналисти. Всички други останаха пред вратите на централната ни банка.

В някои коментари решението бе наречено скандално. Всъщност е глупаво. В българския език има и по-кратко определение на решения, които показват пълно разминаване с действителността. Да се опиташ да ограничиш информацията по тема, която болезнено засяга цялото общество, е или признак на страх, или на неспособност да отговориш на конкретни въпроси за своите действия, или буквално признание за вина. Точно заради тази болезненост на темата беше нормално данните от одита да се представят при максимална публичност, включително и чрез пряко предаване - както по телевизиите, така и по интернет.

Няколко часа по-късно се наложи глупостта да бъде спешно поправяна. Парламентарната комисия по бюджет и финанси привика управата на БНБ в парламента и проведе открито заседание, предавано по националната телевизия. Но - късно. Спретнатият ни спектакъл за успокоение на масовата публика излезе доста слаб. До този момент всички вече бяха разбрали, че БНБ не е решение, а че е била част от проблема. И че държавата, тоест всички българи

ще трябва да платят няколко милиарда лева


заради бездействието или безхаберието на централната ни банка. Както и за договорките и съглашенията на политиците. Финансовият министър Петър Чобанов сравни собственика на КТБ Цветан Василев с американския аферист Бърни Мадоф, гуверньорът на БНБ Иван Искров нарече случващото се "грабежът на века".

Какво знаехме? Че по силата на Закона за валутния борд БНБ няма право на собствена парична политика, тоест не може да печата пари и да ни върне във времето от 1996-1997 г., както биха желали много от политиците ни и свързани с тях бизнесмени. И това е най-доброто, което можеше да се случи във финансовата ни система в последните 17 години. Лошото очевидно е, че на централната ни банка е оставена регулацията и контрола върху банковата ни система.

Какво научихме? Че Управителният съвет на БНБ хал хабер си е нямал какво конкретно става в банките. Надзорът върху тях е поверен на един подуправител. Той, впрочем, сега е клиент на прокуратурата именно заради неупражнен контрол върху КТБ. Парадоксът е, че признаци за нещо нередно в този трезор има от години. Прекомерен растеж, прекомерно натрупване на депозити на държавни фирми, прекомерно високи лихви по депозитите на фона на средните за страната.

Все сигнали за повишен риск и за повишено внимание

Имаше и сигнали от неправителствени организации към прокуратурата. А самият главен прокурор неотдавна се оплака, че когато е поискал от БНБ да предостави данни за КТБ, не ги е получил и е последвало необяснимо моткане и забавяне. Дали централната банка е пазила независимостта си, или само е опитвала да отложи назряващия и неизбежен скандал? Или просто е осигурявала време за една серия операции, за които разбрахме вчера?

"Не съм човекът оркестър", арогантно-патетично се провикна вчера по време на заседанието на парламентарната комисия управителят на БНБ Иван Искров. Е, тук прекали отново. Никой не иска от него това. Искаме само да си е вършил работата. Каквито и да са оправданията със закона и с правомощията на ръководството на централната банка, не е възможно около 3.5 милиарда лева - около половината от кредитите, дадени от КТБ, да са получени от свързани с мажоритарния собственик фирми и никой да не е забелязал. Как е възможно да не се знае колко от тях не са обезпечени - макар че наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити у нас отпадна. Как е възможно над 200 милиона лева да се изнесат в брой в чували от един трезор, ей така, само с една разписка?

Законът, по който работи БНБ, е от 1997 г. Иван Искров е управител от над 10 години.

Е, сега ли разбра, че законът куца?

Пак вчера от БНБ обявиха, че предлагат спешни законови промени, за да спасят парите на хората и на фирмите в КТБ. Дано не са като предишните мракобесни, налагащи тотална цензура поправки, с които БНБ предложи затвор за разпространяване на каквато и да било информация за банките - и неистинна, но и истинна. Вярно е, че колкото по-малко говори централната банка, толкова по-добре. Поне така е в нормалните страни.

Вярно е, че и прекомерните коментари около банките не са полезни. Но виждаме, че у нас мълчанието има друга цена. Резултатът от него е финансов взрив. Впрочем ако първите законови поправки на БНБ бяха приети, нямаше да четете този текст, нито щяхте да гледате потенето на Искров и финансовия министър Петър Чобанов в парламента. Може би точно затова Искров ги предложи.

Предстои да видим цената, която ще платим заради безхаберието на централната ни банка, само в този случай. На първо време става дума за над 2 милиарда лева, с които да се покрият депозитите на гражданите и фирмите. Това не може да стане само с парите от Фонда за гарантиране на влоговете - в него има около 2.1 милиарда лева. Според признанието на финансовия министър Петър Чобанов ще се наложи спешно да се приеме промяна в Закона за бюджета и да се вдигне таванът на дълга.

На фона на все по-лошите данни за бюджета и за държавните финанси това означава да прехвърлим допустимия в ЕС таван от 3% от брутния вътрешен продукт. И да влезем в процедура за наблюдение заради свръхдефицит. Как това ще се отрази на имиджа на страната ни, е ясно - негативно. Какво ще стане с и без това сринатото доверие на инвеститорите, също е ясно - ще си стоят далеч от тук. Сборно обаче цената ще е още по-висока, защото ще последват загуби и в цели сектори на икономиката.

Впрочем, да влезем в наблюдение за свръхдефицит, не е лошо - поне ще ни гледат по-внимателно. След този случай никой в България повече - нито политик, нито финансист, нито банкер, няма да смее да твърди, че банките ни са много по-добре капитализирани и тези в ЕС - с по-строги регулации и по-защитени. И че затова не ни е нужно да участваме в европейския банков надзор.

Напротив - нужно е. След вчерашното представяне на БНБ и на нейната управа човек започва да си мисли, че би било по-добре валутният борд дори да се разшири. Спешно да се стремим към еврото и да приемем контрола върху банковата ни система да се осъществява от Европейската централна банка.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Необратим институционален срив
by newswriter on 

Петя Владимирова
Дневник


Поне три момента от изявлението на Управителния съвет на БНБ, прочетено от управителя Иван Искров, навеждат на извода за приключена държавност в България.

Първият: От Корпоративна търговска банка (КТБ)  "липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. /.../  Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците й с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев."

Въпросът: Освен че в тези редове БНБ се опитва да маскира признанието си за източването на КТБ и колко голям е проблемът, е важно да се знае и с кого е свързана "незначителната част" от липсващите кредитни досиета? Щом липсват, значи не може да се установи кои са длъжниците ли - това ли иска да съобщи гуверньорът на централната банка? Сред липсващите досиета ли е например и онова, в което е документиран кредитът, осигурен на фирми, свързани с Делян Пеевски, за откупуването от ВТБ  на "Булгартабак холдинг"!  Защо - според изявлението  - налице са досиетата, с които се доказват задълженията на фирмите свързани с Цветан Василев, а липсват онези /ако липсват/,  доказващи задълженията на Пеевски?

Вторият момент: "На 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро."

Въпросът е: Къде са тези пари, щом са изтеглени в брой? Цветан Василев със себе си ли ги е изнесъл и как? Спали ли са ДАНС, МВР, чийто министър днес раздава присъди по изпечения образец на предшественика си? И защо управителят на БНБ се е нагърбил със задачата да съобщава на публиката и криминалните сензации, а не шефът на ДАНС, чието задължение е да разкрие къде са отнесени парите?

Тази част от съобщението на Искров е предвидена и за друго - да залее масовата публика, читатели на вестниците на семейството, други жълти медии. И докато всички цъкат как изглеждат, колко тежат, как се пренасят толкова милиони в брой, важните въпроси и отговорните да бъдат затиснати под "чувалите", с които избягал Василев (това съобщава в съботния си брой "Телеграф" - вижте снимката).

Третият момент: По сега действащия закон "правата и отговорностите за функцията банков надзор са вменени единствено на ръководителя на управление "Банков надзор" (Онзи същият Цветан Гунев, който беше подведен под отговорност от прокуратурата още в средата на юни, преди да са влезли квесторите на БНБ в банката, за да установят какво е състоянието й! Това е впрочем е най-същественият и дискредитиращ щрих, говорещ за сценарий в сагата КТБ.)

Въпросът е: Как прокуратурата разбра какво е състоянието на КТБ, за да подведе под отговорност подуправителя Гунев, преди да са влезли квесторите в банката?

Няколко детайла за размисъл:

- Тъй като кредитни досиета дори и да изчезнат /което здравият разум изключва/ има кредитен регистър, от който могат да се видят всички задължения и обезпечения;

- Също така още на 13 юни прокуратурата съобщи, че е призовала за разпити мениджмънта на КТБ, от което можем да предположим, че кредитните досиета са изискани и поети от прокуратурата (не е нужно да ни го казва Цветан Василев от Виена);

- Прокуратурата още тогава се обозначи като играч на терена на конфликта Пеевски-Василев на страната на "корпорацията Пеевски", най-малкото чрез ареста на тримата, които се канели да убият Пеевски;

- 205 милиона лева не могат да бъдат изнесени без съучастие на държавна институция;  

Изводът е катастрофичен:

БНБ бе срината днес до примитивно-пропагандна слугиня за изпълнение на сценарий

за невръщане на задължения, които ще бъдат покрити от държавата, за да бъде обслужен политико-икономически кръг, който се кани да продължи да управлява България. Управителят на БНБ Иван Искров пожертва авторитета на БНБ - централната банка на Третата българска държава, чийто престиж е пазен и оцелявал 135 години, с едничката цел да опази гуверньорът поста си. А най-забавният - травмиращо-забавен! - елемент от буфосинхронадата на гуверньора Искров и Управителният съвет (мълчанието на агнетата) е

твърдението за унищожените досиета, което трябва да отклони вниманието от участието на прокуратурата в криминалната сага!

Когато такъв позор ни се демонстрира без капка свян не от някой политически водач, а от управителя на най-независимата сред независимите институции на държавата, каквато би следвало да е БНБ, питаме се втрещено какъв ли трябва да е залогът...

И когато в сценария участва и другата най-безпристрастна сред безпристрастните институции, блюстителката на върховенството на закона, каквато би следвало да е прокуратурата - забравете за държавност. Тя е срината. Необратимо.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Кратък списък за Централния софийски
by newswriter on 


Ако оставиш собствената си държава в ръцете на мафията, рано или късно плащаш много

ИВАН БЕДРОВ
http://clubz.bg


„А вие защо протестирате?“, питаха много хора преди година. „Какво ще промените?“, „Нищо не зависи от вас“...

Преди 13 месеца хората се взривиха заради арогантността на управляващите да смъкнат завесата и да осветят превземането на държавата от мафията.

„Вие пък сте много претенциозни на жълтите павета“...

Мафията води до бедност. В класическата й форма от филмите тя не разрешава на хората да работят, освен ако не отделят сериозна част от приходите си за „охрана“. В доразвитата съвременна форма мафията превзема институциите – изпраща си депутати в парламента, назначава си прокурори, контролира ведомствата, които всъщност трябва да контролират.

И всичко е заради пари. Нашите пари.

Сега извадете лист и молив и започвайте да смятате:

3 милиарда и 500 милиона лева „пиши ги бегали“, както биха се изразили много хора. Това е размерът на отпуснатите кредити от КТБ, за които няма данни.

"Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд.", съобщи ръководството на БНБ.

И за да е честно с народа, в прав текст допълва, че „не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си“.

Това на български език означава, че следите ги няма. Заметени са. Кой крал – крал. Останалите да си припомнят пожара на Партийния дом и случайно подпаления архив.

Изнесените пари лично от Цветан Василев са грешна следа. Прокуратурата да прецени има ли престъпление или няма. Ако трябва да го издири някъде в Австрия, Южна Африка или Мексико, да го вкара в чувал и до му вземе парите. Той е ясен.

А къде са неговите съучастници?

Сам ли Цветан Василев превърна банката си в четвъртата по големина в България? И #КОЙ реши да трупа там огромна част от държавните пари?

Сам ли Цветан Василев печелеше приватизационни процедури и се оказа в ситуация да контролира огромна част от икономиката?

Само на себе си ли е отпускал кредити Цветан Василев и къде са досиетата за парите, които са отпускани на фирмите, които на хартия не са на Делян Пеевски?

Само на себе си ли правеше услуги Цветан Василев, когато отпускаше пари за медии-бухалки, партии тип ГМО и угодни за властта културни и спортни мероприятия?

Кого всъщност прикриват липсващите досиета от банката? Получателите на парите, политическите покровители или Българската народна банка?

Отговорите са много лесни – спомнете си кой управлява от десетина години насам, кой има влияние в съдебната система, кой избира ръководството на БНБ, кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?

Заметените досиета прикриват липсата на държава, защото не може да бъде наречена държава територия, на която една банка расте, раздава пари наляво и надясно, а после парите изчезват просто така.

А БНБ е силно изненадана

Ролята на централната банка е точно да контролира търговските банки и да не допуска подобни случаи. Сега слушаме оправдания – ама то било работа на един човек, ама то документите ги нямало, ама то законът...

Ама то и вас ако ви няма, ситуацията ще бъде не по-лоша, нали?

Досиетата ги няма, защото ако някой ден се намери прокурор, който да ги прочете, всички изброени по-горе трябва да се озоват при Цар Киро.

А на нас, честито! Получихме сметката за това, че не си свършихме работата през последната година.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 857 Next »
 
RSS Feed