Българското правителство представи доклад по правата на детето в Женева

Славка Кукова*

На 21 май в Женева се състоя разглеждане на българския правителствен доклад по Конвенцията за правата на детето. Едва през 2007 година България предаде доклад пред Комитета по правата на детето на ООН, доклад, който дължеше още от 1998. Писа го през 2005, 2006 и 2007 г. Неправителствени организации също предадоха своите алтернативни доклади*, в които се оценяваха и анализираха действията и намеренията на правителството.

За деня на разглеждането българското правителство изпрати представители на министерствата на образованието (Пламен Славов), здравеопазването (д-р Елена Перчинска), правосъдието (Ирена Борисова), вътрешните работи (Петър Петров), външните работи (Андрей Техов) и Държавната агенция за закрила на детето (Елена Атанасова, Цвета Антонова). Нямаше представител само на Министерството на социалната политика.  

Комитетът по правата на детето се състои от 21 члена. Всички бяха там, подготвени за разглеждането, прочели около 1,5 кг. доклади, както се изрази представителката на Сърбия. Членовете на комитета активно се интересуваха от напредъка на България в защита правата на децата, но представителите на българското правителство очевидно не бяха чели дори собствения си доклад. Те побързаха да направят уговорка, че са станали някои недоразумения, но така и не ги изясниха.

В доклада си българското правителство беше забравило да спомене колко са децата в България. Трябваше три пъти да се зададе този въпрос, за да се получи уклончив отговор от представителите на България. За съжаление, само трима представители на правителството говореха английски, но това не им помогна да разберат какво ги питат и да дадат задоволителен отговор.

Младите представители на МВР, МП, ДАЗД и МОН се опитваха да бъдат диалогични, но все не им се удаваше да схванат контекста на задаваните им въпроси. Въпросите бяха за това как се изпълняват практически законите, политиките, програмите и проектите, свързани с децата в България.

Питаха ги какви са резултатите от стратегиите, плановете за действие, реализираните ФАР проекти и отделеното финансиране и какви са били постиженията и какви пропуските по тях. Оказа се, че никой от българското правителство не си е задавал такъв въпрос на път към Женева. За тях дейността на министерствата се състои в задаване на тона, в писане на документи, в работа само и единствено с тях.

И никога, никога излизане от сградите, общуване с хората, оценяване на успешността на нещо, записано в документ. Не само това, но те дори не се опитват да намерят информация за това как се изпълняват програмите и политиките им и дори когато им я предоставиш, не я четат.

И така мислеха и говореха младите хора, както те сами казаха за себе си - “отличниците” в университета. За господина от МОН беше непонятно защо говорим за сегрегирани училища, защо твърдим, че повечето от децата с увреждания още нямат достъп до каквото и да било образование, защо смятаме, че специалните училища са вредни за децата.

За госпожата от МП не беше ясно защо има проблем с начина, по който държавата ни “превъзпитава” децата, които се държат “противообществено”, като ги изпраща в отдалечени корекционни интернати.

Лекарката от МЗ не можа да отговори на въпроси защо 10 000 деца са родени от момичета под 19-годишна възраст през 2006, ако има работещи програми за образование по репродуктивно здраве и какво се прави на практика за деца с емоционални и умствени проблеми, като 25 % от децата имат такива.

Според господина от МВР всички полицаи в България се отнасят с грижа, уважение и внимание към децата, задържани в полицейски управления, защото той не знаел за жалби относно малтретиране.

Според Агенцията за закрила на детето децата в институции намаляват, работи се по много случаи на насилие, въвеждат се алтернативни грижи за деца.

Според Дирекцията по права на човека на външно министерство в България никога не е имало целенасочена сегрегация на училищата и се правят много усилия за модернизация в грижите за деца.

Всички те не можаха да коментират нарастващата детска бедност в България, липсата на достъп до качествено здравеопазване и образование, липсата на ефективни мерки за подкрепа на семействата в нужда.

Комитетът по правата на детето трябва да отправи препоръки към България по спазването на Конвенцията по правата на детето на 6 юни 2008. Г-н Техов от Министерство на външните работи обеща да ги направи публични на конференция на 30 юни 2008.  

Все пак, държавата ни безотговорно беше изпратила неопитни, невежи и неовластени служители, които не можеха да отговорят дори на фактологически въпроси. За това платихме по две нощувки на всеки и пътуване до Франция (понеже в Женева хотели вече нямало), преводачка и командировъчни за всички, за да представят по най-неподобаващия начин доклад, който не бяха чели на български език.

Да се смееш ли или да плачеш за положението, в което изпаднаха, да се срамуваш ли или да им съчувстваш? В крайна сметка те очевидно не допринесоха за подобряване на живота на българските деца, но и не изглеждаше да разбират и да се интересуват от това. Успокоително е, че поне в чужбина мненията на неправителствени организации се взимат предвид.

Авторката е изследовател от Български хелзинкски комитет.

*Тези на Български хелзинкски комитет могат да бъдат намерени на английски език в секцията за 2008 г. http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=en&id=0&cat_id=18,